Лицата на нашия глас

„Ако си позволиш да отвориш дори едно малко прозорче, не цялата врата, към един по-различен свят, може пък да влезе някакъв слънчев лъч. Всичките ти страхове може да се окажат фантазии.“

25.06.2021

Диана Димова е основател на фондация "Мисия Криле". Организацията е партньор на ЦПП – Глас в България в започналия през 2021 г. проект "Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане чрез прилагане на метода кейс мениджмънт и на алтернативи на задържането". Това е второто от поредицата интервюта с членове на екипа, чиято цел е да разкриват същността на работата по този проект и значението на постигане на поставените цели.

Фондация "Мисия Криле" е лицензиран доставчик на социални услуги и управлява Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Стара Загора от октомври 2018 г. Към него са Центъра за обществена подкрепа и Звеното „Майка и бебе”. "Мисия Криле" реализира инициативи и проекти в областта на толерантността, борбата срещу насилието, основано на пола, равнопоставеността, застъпничество за права. В организацията работят експерти с близо 20-годишен опит в овластяването на хора, преживяващи страдание или в неравнопоставено положение, закрила на деца в риск, подпомагане социалното функциониране на деца и възрастни в областите: приемна грижа и осиновяване, увреждания, насилие.

Част от екипа е профилиран и обучен да работи с търсещи и получили международна закрила, взимайки предвид техните специфични нужди и права. Предоставя социално и психологическо консултиране в групови и индивидуални терапевтични и информационни сесии. Активно работи с бежанци и мигранти, търсещи или получили убежище. От март 2020 г. организацията създаде и управлява Консултативен център за бежанци и мигранти в гр. Харманли.

"Мисия Криле" е партньор на ЦПП – Глас в България в започналия през 2021 г. проект "Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане чрез прилагане на метода кейс мениджмънт и на алтернативи на задържането".

Проектът се изпълнява по Национална програма на България по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020 г. (ФУМИ) във връзка с „Мерки в изпълнение на плана за действие на ЕС в областта на интеграцията и връщането на граждани на трети държави. Информационни кампании за повишаване на общественото съзнание. Изграждане на система за мониторинг на принудителното връщане“.

Проектът цели предоставяне на холистична подкрепа в рамките на 24 месеца на 80 чужди граждани на територията на България, които попадат в категорията "уязвими лица" според чл. 3, т. 9 на Директива 2008/115/ЕО (Директива за връщането), и същевременно са в процедура по връщане в страна на произход или транзит, или трета сигурна страна, но връщането им е отложено съгласно член 9 и член 14, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО. Основни цели на проекта са да се оптимизира процеса на връщане, като се прилага диференциран, балансиран и хуманен подход към уязвимите лица, гарантиращ правата и достойнството на нелегалните мигранти в процедура по връщане.

 

Защо е необходимо да се третират по-различно, с повече внимание, уязвимите лица сред мигрантите? Какво налага цял проект да е посветен на тази група мигранти?

Разбира се, всички хора имаме еднакви права, но при уязвимите лица има обстоятелства, които ги затрудняват да се защитят сами, да отстояват правата си. Тези хора имат нарушени функции, свързани с автономността, поради различни причини и имат нужда от допълнително усилие, което често не могат да реализират. В тези случаи е необходимо някой друг да се намеси и да им помогне – да ги защити и подкрепи, да насърчи процеса на овластяването им. Например: имат здравословен проблем, който до такава степен влияe на начина, по който функционират, че влошава качеството им на живот, нямат средства да си осигурят лекарства, или заболяването е от такъв характер, че изисква много специализирана помощ, т.е. близък контакт и достъп до медицински услуги. Друг такъв пример е, бременна жена, която не знае езика и няма подкрепа. Тя има много по-снижени възможности за справяне и по-висок риск да попадне в трудна ситуация. Има и хора, които имат зависимости от психоактивни вещества. Когато това бъде установено, има редица мерки, които трябва да бъдат предприети, за да може това лице да се справи в ситуация, в която няма да може да си набави нужните субстанции. В подобни случаи те намират много бързо на черния пазар некачествени заместители на дадената субстанция, което допълнително поставя самите тях в риск, изпадат в тежки абстинентни кризи поради липсата на психоактивното вещество и имат нужда от специализирани услуги.

Тези дни, например, водих едно дете на лекар в Харманли. Детето имаше неотложна нужда от медицинска помощ. В болницата са запознати до болка със ситуацията на тези хора. По принцип ние трябваше да платим, за да получи това дете медицинска помощ, тъй като семейството му има отказ от Държавната агенция за бежанците да им бъде предоставен статут.  Хората без статут, дори и децата, нямат право на безплатна медицинска помощ. Лекарският екип, обаче, отказа да ни вземе пари за детето. На практика намерихме съмишленици сред медиците. Казвам го, за да стане ясно, че хората с финални откази реално нямат никакви права и никаква помощ, нямат право на работа, на нищо. Единствено децата между 5 и 16-годишна възраст могат да учат. Основно семействата разчитат на подаяния и евентуално някой работодател да ги наеме нелегално, за да могат да се самоиздържат.

Особено уязвима е и групата на хора, които са преживели травматични събития. Това може да е преживяно системно насилие в страната по произход, да са били са свидетели на военни конфликти, в които са виждали отнемане на животи. Години наред след това тези хора имат много тежки последствия, свързани с паметта, функционирането им, с вина, която те изпитват, че само те са се спасили и не са могли да помогнат ни никой от хората, които са участвали в травматичното събитие. Има много такива важни детайли и мога да дам стотици примери за хора, потърсили закрила  на територията на страната, които са уязвими по различен начин. За това е много важно хората, които работят с такива уязвими лица да ги разпознават. Тази  чувствителност трябва да се развива сред специалистите, работещи с тази група. Прави ми впечатление, че не само институциите, а и неправителствените организации имат нужда да си припомнят повече какво е уязвимо лице и своевременно да се прави навременен и адекватен план как де се подкрепи едно такова лице.

Каква конкретно е ролята на „Мисия Криле“ в този проект?

Нашата роля е да идентифицираме уязвимите лица сред бежанците и мигрантите, търсещите закрила и убежище в нашия регион, които имат особени проблеми, независимо дали това е по здравословен признак, брой на децата, които се отглеждат в семейството, бременност, възраст или травматично преживяване. Общо взето, опитваме се да създадем мрежа, така че хората, които се нуждаят от помощ, максимално лесно да ни намират. Най-често други хора, които са ползвали нашите услуги, ги насочват. Те си споделят един на друг на кой могат да разчитат, от кой са получили помощ и това за нас е най-добрата обратна връзка. Ето, сега имаме случай на един човек над 60-годишен, с диабет, с финален отказ да получи международна закрила, живеещ със семейството си на външен адрес. Нямат дори храна, стоят на студено и тъмно, понеже в жилището няма електричество. Много хора вече са ги излъгали, че ще им помогнат и просто са им взели парите. Ако за случаи като този, не ни кажат други бежанци или мигранти, ние няма как да знаем, за да им помогнем. За това ни е много важно и инвестираме усилия и време в това да изграждаме доверени отношения с общността на търсещите убежище, за да може, когато се появи ново лице, което има нужда от помощ, те да ни намират по-лесно. Това улеснява до голяма степен нашата работа.

Как изграждате това доверие?

Едно от най-важните неща е бързината, с която реагираме, когато някой има нужда от помощ. Ако аз днес разбера, че нямаш подслон, отопление или храна, е много важно е да се реагира, колкото се може по-бързо. Защото, ако дойда след седмица, за да ти помогна, твоята ситуация може да се е влошила сериозно и дори необратимо. Ако имаш спешна нужда от медицинска помощ, ако си на улицата и навън е да речем -18 градуса, буквално животът ти зависи от навременната помощ. Разбира се, освен че трябва да действаме бързо трябва и да сме прецизни. Първо, трябва да се направи оценка каква е уязвимостта на даден човек, в каква степен е тази уязвимост, какви са ресурсите и стратегиите му за справяне, на кого може да разчита, има ли подкрепяща мрежа, до каква степен е зависим от останалите, кой можем да привлече като партньор, за да се помогне на човека да се справи с трудната ситуация. Това е особено важно, когато говорим за уязвими лица и е свързано с доверието, за което попитахте. Това, определено, влияе изключително силно, защото навременната помощ им дава усещането, че са били чути. Много пъти ние не успяваме да помогнем, защото проблемите са огромни и хората, които се нуждаят от бърза и адекватна помощ са много. Но те виждат нашето усилие и за тях това има много голяма значение – разбират, че не са сами, че някой е с тях и се опитва да им помогне, да облекчи тежката им ситуация.

Каква част от вашия екип е ангажирана към проекта?

Към организацията работят около 35 души по различни проекти и програми. От тях по този проект работят двама кейс мениджъри, двама преводачи, психолог, счетоводител и аз като координатор. Всички хора, които са с финален отказ за получаване на статут и на които са наложени принудителни мерки за връщане в страната на произход, са обект на нашата работа именно по този проект. Но имам и други колеги, които са ангажирани с дейности, свързани с помощ на мигранти и бежанци по други наши инициативи. В нашия регион работим с хора, които живеят на външни адреси в Харманли и околността, както и настанените в специалния дом за временно настаняване на чужденци в гр. Любимец. Там имаме седмични посещения, които правим, за да предоставяме психосоциална помощ на уязвими лица. Работим с хора от Пакистан, Чад, Мароко, Палестина, Мали, Афганистан, Ирак, Армения, Коморските острови – от най-различни държави.

„Мисия Криле“ е една от малкото организации, които работят на терен. Какво означава това на практика?

По време на първия и пълен локдаун миналата година ние в един момент се оказахме  единствената организация в региона на Харманли, която продължаваше да работи на терен без да прекъсва дейност и директен контакт с хората. Не сме спрели и не сме променили начина си на работа по време на пандемията през последната година и половина. Работа на терен означава да не се криеш в стаята, в офиса, а да си навън, на улицата, защото животът е на улицата и тези, които се нуждаят от твоята помощ са навън. Това означава да правиш домашни посещения, да видиш в каква среда живеят хората, какви са трудностите им, как се справят. Много е различно, когато отидеш при семейството, а не то дойде при теб. Например – да ги придружиш до болница за медицински изследвания, когато е необходимо, до училище, до съда. Постоянно имаме ситуации, в които да предлагаме такава услуга. Освен това, на терен, означава да излезеш извън обичайната си работна среда, предполага да си много гъвкав, тъй като динамиката там е много голяма. Означава да предлагаш мобилни услуги на място, което е много по-близо и удобно за тези, които се нуждаят от помощ – ти отиваш при тях, а не чакаш те да дойдат при теб. Така се разчупва този административен бюрократичен модел, който за съжаление много навлезе и в нашия сектор, в който се очаква, че аз съм експертът, а нуждаещото се лице трябва да ме намери, да се заяви, да си напише съответното заявление и т.н. Това няма как да стане и не работи добре. Ние сменяме подхода и отиваме при хората. Взимаме нашите услуги и ги носим там, където е необходимо. Целта е да улесним достъпа, да съберем актуална и обективна информация за случващото се с човека, със семейството. Това ни помага да направим максимално реалистична преценка на ситуацията и от там да вземем адекватни решения за помощта, която да предоставим. Така функционира и офисът ни, в който хората ни посещават, но и от където тръгваме за теренна работа. Той е като свързваща точка за нас. Дейностите ни са изцяло насочени към хората, на които помагаме.

Какво ще рече това?

Ами офисът ни като стационарно помещение всъщност се ползва малко като летище. На практика е като сборен пункт, в който екипът се събира и вече тръгва в различни посоки според задачите. Идват хора, които имат нужда от съдействие и ние тръгваме с тях по институции или болници, в зависимост от проблема, за който трябва да помогнем. Разбира се, имаме и дейности, изискващи специално пространство, което да дава усещане за сигурност на търсещите помощ. Това са ни консултативните и терапевтичните сесии в индивидуален и групов формат, за което същият офис ни върши чудесна работа.

Преди да се включите в този проект работили ли сте с мигранти?

Да. Работила съм като доброволец още от първата бежанска вълна през 2013 г. Бяха много интензивни и трудни години, особено в периода 2013-2015г., когато липсваше капацитет на държавата да управлява кризата с потърсилите закрила на наша територия. Всъщност за мен всичко тръгна от един импулс и обаждане на подходящите хора. Събрахме се група ентусиасти и започнахме да помагаме. Включихме се в неформалното движение във Фейсбук „Приятели на бежанците“, направихме си и наша група „Приятели на бежанците – Стара Загора“ и тя продължава да е много активна. Това е една група от доброволци, които винаги са на линия и са съпричастни, готови да се включват и да помагат на бежанците. Но това е дълга история за някой друг разговор. От 2019 г. към „Мисия Криле” започнахме професионално да се занимаваме с подкрепата, която предоставяхме на бежанците и мигрантите. Стартирахме проект в подкрепа на мигранти и бежанци, преживели насилие, основано на пола, финансиран от УНИЦЕФ. Двете ни основни задачи с търсещите убежище са овластяване и застъпничество. Освен психо-социални, здравни услуги, на място или на терен, в индивидуален или групов формат, се опитваме да се застъпваме и в съдебна фаза с експертни становища, които много от съдиите приемат в хода на защитата на уязвими лица, потърсили международна закрила в страната. Изследваме задълбочено степента на уязвимост на семейството или лицето и изготвяме специализирана оценка. Ако към нас се обърне, например, семейство с деца, проучваме и какъв е най-добрият интерес на децата, тъй като има международни стандарти, които следва да бъдат спазвани. Безспорно, дете, което е родено в България и не може да се върне в страната си по произход, поради военни конфликти или други основателни причини, би следвало да получи някакъв пакет от възможности да живее със семейството си на наша територия. Това е едната линия.

Когато лицето е само, ние изследваме задълбочено обстоятелствата, които са го довели до това да потърси международна закрила. В случаите, когато Държавата агенция за бежанците се е произнесла с решение, че лицето не следва да получи бежански или хуманитарен статут, съдът трябва да се произнесе дали това е така или не, когато лицата обжалват решението. На този етап към нас се обръщат самите лица или техните адвокати, организации, занимаващи се с правната им защита. Ние правим тази специализирана оценка на уязвимостта, за която споменах, за да представим една по-пълна и обективна картина на съдията. Той би следвало да вземе своето решение по съответната жалба на семейството или лицето. Тази наша роля е също много важна за хората, потърсили международна закрила и все повече сме търсени, за да изготвим експертни становища за съда.

Организирахте една изложба посветена на жените мигранти в България. Как това се вписва в мрачните истории, с които се сблъсквате в работата си?

Опитваме се да овластяваме бежанци и мигранти, като една от групите, с които работим много активно, са жените, особено тези, които живеят повече от няколко години в България и все още нямат правно решение по случая си. Подкрепяме ги да мислят за себе си не като потърпевши и ощетени от живота, а като много силни жени, които са преминали през тежки моменти, но са тук и сега и продължават да се борят. Изложбата е под мотото: „Щом аз се справих, значи и ти можеш“. Жените, които участват в тази прекрасна изложба са от различни държави – Ирак, Сирия, Афганистан, Иран, Нигерия. Това са жени, които се борят за своите права. Фокусът не е върху това да говорят за тежкото си минало, а да споделят своето лично послание към българските жени. Есенцията на всяко послание е записана и добавена към най-хубавата снимка на всяка една от тези много специални жени, излъчващи позитивна енергия и сила. Идеята е след Харманли, тази изложба да гостува в различни градове. Но първо ще я споделим в социалните мрежи, за да я видят повече хора.

Защо решихте да работите в сферата на неправителствения сектор?

Професионалният ми живот е свързан изцяло с него. Идеята за гражданското общество и активизма са  част от ценностите и същността ми по някакъв начин. Вече 22 години работя в този сектор и не мога да си представя друго поле на работа. Това е много голяма и важна част от мен. Завършила съм в Пловдивския университет бакалавърска степен по социална работа, после още две години магистърска програма отново там за управление на социални дейности с деца и юноши, имам специализации за супервизор и съм семеен консултант, уча и фамилна терапия. Там ми е сърцето, обожавам да помагам и отделям много време в тази област. С  другите организации, които съм основавала назад във времето, съм работила все в тази област и сме постигали много хубави неща. „Мисия Криле” е нов формат, който включи една много ключова група, с която формално не съм имала възможност да работя в предишни години, единствено като доброволец, и това са мигрантите и бежанците. Защо мигранти и бежанци? Защото тези хора са изключително нуждаещи се и се намират на територията на България и са в моя район. Ако някой ми говори за бежанците и мигрантите във Враца, сигурно би ми било много по-далечно. Но понеже в нашия регион имаме три бежански центъра и един център за задържане на чужденци, някак си ние ги срещаме много често и няма как да подминеш това, което им се случва. Опитваме се да привлечем повече съмишленици, които да ни подкрепят и да разберат, че това не са втора категория хора, а са като всички нас и че утре може ние да сме на тяхно място, и че те истински се нуждаят да бъдат подкрепени, за да се справят с трудностите, пред които са изправени в страната ни.

Имало ли е момент, в който сте искали да смените полето и сферата на работа?

Имала съм много тежки моменти. Това е работа, в която много бързо изгаряш, буквално. Много трудно е да се запазиш и да се съхраниш, когато работиш с хора, които страдат. Прехвърляш върху себе си доста от тези преживявания и с времето имаш ти самият нужда от професионална помощ -  от някой, който да ти помогне да се справиш със собствените си чувства, за да не се сринеш психически. Има моменти, когато не можеш да спиш или сънуваш някой от случаите, притесняваш се или мислиш твърде много за някоя от всичките истории, изпитваш вина, ядосваш се, отчаян си, какво ли не. Всеки от нас има различен капацитет да преработват т.нар. вторична травма или начинът, по който ни се отразява работата с травмирани хора – за едни е по-лесно, за други е по-трудно. Едни успяват бързо да изключат в края на работния ден проблемите на хората, с които работят и да се върнат към личния си живот и реалност, но други се справят по-трудно с това. С времето човек се научава, това поне мога да кажа за себе си, да усети къде са собствените му граници, за да може да се самосъхрани и да продължи да е адекватен и способен да помага. Ако човек не се чувства добре физически и емоционално, не може да е полезен нито на семейството си, нито на някой друг. И да – имала съм ситуации, в които съм се чувствала много тежко. В такива моменти човек си задава въпроса за смисъла на нещата и не толкова за хората, които страдат – те си имат своите съдби и по един или друг начин вървят напред и продължават, но е трудно, когато срещнеш неразбиране сред специалисти и колеги от държавните институции, които са ресорни на проблемите, с които се борим. Усещането е все едно си Дон Кихот срещу вятърните мелници. Но все пак продължаваме и не се отказваме. Това, което правим е да си търсим други птички, за да направим пролет. Важно е да се фокусираме върху съмишлениците, тогава нещата се получават.

Намирате ли съмишленик в лицето на държавата?

„Мисия Криле“ управлява местния Комплекс за социални услуги за деца и семейства (КСУДС) в Стара Загора, който е делегирана държавна дейност. Към него влизат две социални услуги – Център за обществена подкрепа и Звено „Майка и бебе”. В тях предлагаме професионална 24-часова помощ на уязвими деца и семейства. Финансовите средства са от държавата, които се предоставят на Общината. Тя, въз основа на конкурс, който сме спечелили, ги превежда на организацията ни и заедно със сградите ни възлага управлението на услугите. Когато едно нещо е оставено да се управлява изцяло от държавата като администрация, то няма това съдържание, каквото може да привнесе едно гражданско обединение, което е много по-близо до хората и истински разпознава нуждите. Често оставаме неразбрани от различни представители на обществото за смисъла и полезността от нашата работа. Не малко пъти сме получавали заплахи за това, което вършим и заедно с колеги от други граждански организации се налага понякога да се застъпваме и за собствените си права.

Какъв е отговорът ви към онези, които не вярват в това, което правите, не го одобряват дори?

Бих ги провокирала да помислят, че различието може да е богатство, а не заплаха. Вярвам, че човек, за да има толкова много агресия към различните и да проявява такова неприемане към тях, независимо дали става дума за религия, цвят на кожата, етнос, пол, най-вероятно има страх. Непознатото винаги буди недоверие и страх. Ако си позволиш да отвориш дори едно малко прозорче, не цялата врата, към един по-различен свят, може пък да влезе някакъв слънчев лъч. Всичките ти страхове може да се окажат фантазии.

 

 

 

---------------------------

“Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „Център за правна помощ – Глас в България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Отговорния орган.”

Проектът се изпълнява в рамките на договор № 812108 – 66./09.10.2020.г., проект „Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане“, финансиран по Фонд „Убежище, миграция и интеграция” 20