23.05.2022
Иван Димитров е психолог към фондация "Мисия Криле". Организацията е партньор на „ЦПП – Глас в България“ в започналия през 2021 г. проект "Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане чрез прилагане на метода кейс мениджмънт и на алтернативи на задържането", съфинансиран от Националната програма на България по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020г. (ФУМИ). Това е шестото от поредицата интервюта с членове на екипа, чиято цел е да разкриват същността и смисъла на работата по този проект.
1. От колко време ти лично имаш опит като психолог и как работата ти се вписва в метода „кейс мениджмънт“?
Работя със семейства и деца в НПО сектора от 2006 година. На свободна практика като психотерапевт съм от 6 години. Присъединих се към фондация „Мисия Криле“ в края на 2020 г., когато започнах да работя директно с чужденци, настанени в СДВНЧ, гр. Любимец. В екипа на фондацията аз поемам психологическата работа и съм във взаимовръзка с кейс мениджърите и координатора. Важна част от нашата дейност са екипните обсъждания на случаите.
2. Какви са предимствата на „кейс мениджмънт“ подхода?
Предимство е работата в мрежа и доброто разбиране на кейс мениджърите и координатора относно моята пряка работа. Чувствам свобода и доверие да преценя кое би било най-добре за отделните клиенти.
3. По професия си психолог. Как избра да се занимаваш именно с човешката психика?
Именно психологията в една своя част се занимава с мотивацията при избора на професия. В различните етапи на развитието си съм имал различни схващания защо се занимавам с човешките взаимоотношения и психичното страдание. В последните години вярвам, че е свързано с детските ми години. Бях още малко дете, когато имах една често повтаряща се задача в семейството си. Почти всеки уикенд посещавахме дядо ми на село, този на когото съм кръстен. Той беше ветеран от Втората световна война и дори е бил ранен при боевете на р. Драва. Баба ми беше починала млада. Аз му носех сготвена храна, но имаше и нещо специфично - аз прекарвах часове с него, докато той ми разказваше за войната. Сигурно бях чувал всичките му истории. Едва в моята лична психотерапия осъзнах, че още като дете съм се подготвил да слушам за страданието на хората, а войните причиняват колкото физически, два пъти повече психични травми, и то на цели семейства. За щастие дядо ми беше емоционален бивш кавалерист, можеше да се просълзява. Научи ме що е страдание, научи ме на емоционалност, научи ме на едно много важно умение в помагащите професии – да можеш да слушаш.
4. Какво запали у теб искрата да се посветиш на правата на човека? Защо избра да помагаш именно на тази уязвима група, каквито са мигрантите и бежанците?
Изборът ми да работя с мигранти и бежанци беше повлиян от няколко неща. От една страна, както стана ясно по-рано, имам чувствителност към проблемите на хора, бягащи от война. Друг фактор е съпругата ми. Още през 2012 г., когато започна войната в Сирия, тя беше активна по темата, а дъщеря ни беше бебе, когато бутахме детски колички в центъра на с. Баня. Тя беше част и от неформалната група „Приятели на бежанците в Стара Загора“. Другият ключов човек е Диана Димова – директор на Фондация „Мисия Криле“. Тя живее в тази тема много години, има много опит и на един етап ми предложи да се включа като психолог в този проект.
5. В практиката си на психолог си се занимавал със семейна терапия. Сред търсещите убежище в България има и непридружени непълнолетни лица, самотни родители, а също и жертви на домашно насилие. Какво е особеното в работата с тези случаи?
Единият тип травматичност е свързан с тежки и внезапни загуби на близки, а другият тип са хора, които са отхвърлени от семействата си, поради различни причини. Аз не гледам на едните като по-тежки, а на другите - по-леки. Когато едни преживявания са автентични, те въздействат и определят цялото функциониране на човека. Имам уважение към преживяванията на всички. Срамувам се, когато чувам мои колеги психолози, които говорят за хората от ролята на разследващи полицаи. Това е много сбъркано.
Общото е липсата на базисна сигурност. Не познавам толкова много случаи, за да имам самочувствието да се изкажа в дълбочина относно всички изброени групи. Някои от тези хора имат толкова тежък травматичен опит и тежки последствия, че аз нямам илюзии, че мога да им помогна много. По-скоро правя най-доброто, на което съм способен, в рамките на времето, докато пребивават тук. При някои виждам осезаем ефект, за други съм по-скоро подкрепа да могат да издържат в нелеките условия, при които живеят. Относно семейните взаимоотношения, мога да кажа, че настъпват трансформации в това поле и е нужно да има такива, иначе няма да могат да се адаптират към новата ситуация.
6. В работата си сигурно често се сблъскваш с травми и проблеми от различно естество, особено при бежанци, преживяли военни конфликти. Откъде черпиш сила да продължиш да се бориш за правата им, въпреки трудностите? Как запазваш своето ментално здраве при срещите с човешки трагедии?
Да, когато поемам болката на мъже, загубили съпругите си, хора, които са събирали близките си на парчета, жени, които са били омъжвани насила от най-близките си, 15-годишни младежи, които са сами без семейството си в бежански център, имам много преживявания и стомаха ми се свива. Понякога ползвам супервизия (метод, воден от външен терапевт, широко разпространен в помагащите професии). Силните емоции ми помагат да гледам по-осъзнато и на собствения си живот.
7. Като психолог как си обясняваш тази внезапна проява на хуманност, която обществото проявява в ситуацията с украинските бежанци, в сравнение с доста по-различното отношение към мигрантите по време на предишната бежанска криза?
Аз по-скоро се радвам, че сега има повече хора, които проявяват чувствителност към бежанците. Хубавото е, че хората, които бяха активни при първата бежанска вълна са активни и сега, т.е. ние си оставаме същите, но в момента се появяват още много нови и това са най-вече тези, които досега са били по-пасивни. Струва ми се, че тези, които са крайно против, отново са същите хора. Нелепо е, че говорят „къде бяхте за бежанците от Сирия и т.н.“, но те и тогава бяха против, и сега са против.
8. Каква мисия си си възложил в рамките на този проект?
Мисия - Криле.
Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ЦПП - Глас в България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Отговорния орган.