CLA Publications

Миграцията като възможност

21.08.2023

България е изправена пред тежка демографска криза и недостиг на работна ръка. Имиграцията е важна част от разрешението.

Становище с препоръки на фондация "Център за правна помощ - Глас в България"

I. ДВА ОСНОВНИ ПРОБЛЕМА – ДЕМОГРАФСКИ И ИКОНОМИЧЕСКИ

  1. Демографска криза. 

            През последните 10 години населението на България е намаляло с повече от 850 000 души[1], а през последните 40 години - с близо 2 400 000 души. Потърпевши са както големите, така и малките населени места. «Стопяването» на населението е съпътствано със застаряване и с обезлюдяване на цели региони в страната. Българите над 65 г. са 23% от населението, а децата и младежите под 18 години са едва 16% при трайно намаляваща раждаемост. Причините за тези катастрофални за демографията на България данни се крият, както в отрицателния естествен прираст – намаляваща раждаемост и увеличаваща се смъртност[2], така и в емиграционния поток напускащ България през последните 30 години. Механичният прираст, разликата между заселилите се в страната и напусналите също е отрицателен – «През 2019 г. 49.1% от емигрантите са на възраст от 20 до 39 години и 15.9% под 20 години.»[3] От този показател се вижда, че най-сериозно е намаляването на населението в трудоспособна или предтрудоспособна възраст. България губи както квалифицирана работна ръка и медицински персонал[4], така и ниско квалифицирани работници, които емигрират към «старите» страни членки на Европейския съюз и развитите икономики като САЩ, Канада и Австралия. Не на последно място демографската криза води до обезлюдяване на населени места и цели региони (над 30% от жилищата в страната са необитаеми).[5]

  1. Проблеми пред икономиката и пазара на труд.

            Демографската криза поставя пред изпитание икономиката на страната и по-конкретно пазара на труда.  Според съвместен доклад на Агенцията по заетостта, Европейската комисия и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР)[6], България “ще загуби близо една трета от населението си в трудоспособна възраст до 2050 г., което я прави най-бързо смаляващата се страна в света.” Застаряването на населението и намаляването на хората в трудоспособна вързраст поставят под изключителен натиск социалната и здравната системи, тъй като приходите им намаляват, а разходите за пенсии и здравеопазване се увеличават прогресивно.  

            От друга страна безработицата в България е една от най-ниските в Европейския съюз – 3.9% през април 2023 г., при 6% средно ниво на безработицата в ЕС.[7] Като се има предвид, че част от безработните са заети в сивия сектор[8], а друга част не търсят активно работа, е очевидно, че българската икономика има дефицит на работна сила, а не излишък.

Недостигът на работна ръка е в няколко направления:

  • Недостиг на висококвалифицирана работна ръка – служители с висше образование или специализиран трудов опит в индустрии с висока добавена стойност – като технологичната индустрия. В ИТ сектора през 2021 г. недостигът е бил около 10 000 души, а заедно със свързаните индустрии комуникации и аутсорсинг дефицитът възлиза на близо 30 000.[9]
  • Недостиг на медицински персонал - здравната ни система има недостиг на около 30 000 медицински сестри. Наблюдава се трайно застаряване в тази професия като 32% от сестрите са на възраст над 65 години[10].
  • Недостиг на земеделски работници – данните показват, че работната сила в земеделието намалява трайно за последните 15 години. През 2007 г. самонаетите и семейните работници в земеделието, които традиционно са с най-голям дял, са били 897 хил., през 2013 г. – 557 хил., през 2018 г. – 375 хил.
  • Недостиг на работна сила в промишлеността – значителен е недостигът на хора и в промишлеността - «Според бизнес анкетите на НСИ през март 2022 г. 25.5% от промишлените предприятия посочват недостига на работната сила като фактор, затрудняващ дейността им.» [11]
  • Недостиг на работна ръка в строителството – Според директорът на Камарата на строителите в България, Иван Бойков, недостигът на строителни кадри поставя в риск изпълнението на мащабни проекти през следващите няколко години. Той определя проблемът като «системен».[12]

 

II. ИМИГРАЦИЯТА КАТО ОТГОВОР

            Може ли имиграцията да спомогне за решаване на проблемите с демографската криза и недостига на работна ръка? Експерти от всички страни членки на ЕС имат еднозначен отговор на този въпрос. Европейският икономически и социален комитет, ЕИСК констатира, че имиграцията има благотворно влияние върху икономиките на страните членки. В свое Становище от 2019 г.[13], Комитетът констатира няколко опасности при сценариите „отказ от имиграция“ и „отказ от интеграция“: А) Сериозен риск за икономиките на страните членки, които биха пострадали от недостиг на работна ръка – „цели индустрии биха фалирали, селскостопанското производство би намаляло, строителният сектор не би бил в състояние да отговори на търсенето“. Б) Влошаване на демографската криза, неустойчивост на пенсионните системи, сриване на системите на здравеопазването и обезлюдяването на цели райони. Според информационният документ на Европейската комисия за Социалната среща на върха в Гьотеборг, 2017 г., до 2060 г. на всеки пенсионер ще отговарят двама работещи, а в момента съотношението е едно към четири.

            Няколко вида имигранти могат да се включат на пазара на труда – „икономически“ мигранти, бежанци и чужденци без валидни документи за пребиваване (недокументирани мигранти - undocumented persons). Трите категории имат различни характеристики и различен правен статус. Общото между тях е, че и трите могат да бъдат интегрирани успешно в пазара на труда, ако има добри правни и административни механизми и приемаща култура сред местното население.[14]

  1. Икономически мигранти с постоянно или продължително пребиваване.

            Граждани на трети страни, т.н. икономически мигранти, са имигранти, които влизат в страната легално и  най-често имат оферта от български работодател преди да влязат в страната или докато са пребивавали легално на територията на страната.

            Тази група от мигранти се разделя условно на две групи – „висококвалифицирани“ служители (Синя карта на ЕС) и всички останали работници и служители (с едино разрешение за пребиваване и работа - ЕРПР).

  • Синя карта на ЕС - За висококвалифицираните имигранти бе приета възможността да пребивават на територията на страна членка на ЕС за срок до 5 години с право на подновяване, ако отговарят на изискванията на Директивата за Синя карта на Европейския съюз.[15] Процедурата е подробно описана в чл. 33к от Закона за чужденците в Република България и в Закона за трудовата мобилност и трудовата миграция. През януари 2023г. бяха направени промени в този режим, които улесниха издаването на Синя карта на чужденци, които нямат висше образование, но са търсени на българския пазар на труда и могат да докажат квалификацията си с 3 или 5 години професионален опит. Тези промени засегнаха положително най-вече IT сектора, където преди промените чужденците привлечени от сектора можеха да получат Синя карта само, ако представят диплома за висше образование, но е добре известно, че голяма част от IT служителите придобиват своята квалификация с трудовия опит, а не чрез висше образование в областта на компютърните науки. Синята карта може да се използва от всички сектори на икономиката, включително индустрията и земеделието. Ако дадена професия не е в списъка публикуван от министъра на труда и социалната политика, то «високата квалификация» може да се докаже с над 5-годшиен стаж, но позицията все пак трябва да бъде приравнена на такава, за която се изисква висше образование. Въпреки положителните промени в закона, начинът за прилагането им все още не е подробно записан в Правилника за прилагането на ЗЧРБ, което пречи за практическото прилагане на новите процедури. Например в чл. 33к, ал. 5 е записано “Заявлението се подава по образец съгласно правилника за прилагане на закона, в което се посочва електронен адрес за кореспонденция”, но правилникът все още не е променен и подобен образец не съществува. Не е ясно също какви точно са документите доказващи „поне 5 години професионален опит на равнище, сравнимо с придобито висше образование[16] и от кого могат да бъдат издавани тези документи.

      С промените в закона се предвижда също, че чужденци, които „отговарят на условията за упражняване на висококвалифицирана заетост съгласно българското законодателство и на които е предоставена международна закрила“ могат да кандидатстват за „Синя карта на ЕС“. Чужденците с предоставена международна закрила имат един от най-пълните набор от права, приравнени с тези на българските граждани. Поради това лице, което има международна закрила, рядко би кандидатствало за Синя карта. Много по-съществено е лица, които са в процедура по предоставяне на международна закрила, но все още не са получили решение или такива, на които им е отказана закрила, да могат да кандидатстват за придобиването на Синя карта на ЕС.

  • Единно разрешение за пребиваване и работа, ЕРПР - За работниците и служителите, които идват от трети страни, но не попадат в категорията за получаване на „Синя карта“ , е приета процедура за „Единно разрешение за пребиваване и работа“, ЕРПР, съгласно Директива 2011/98/ЕС, въведена в Закона за чужденците в Република България, чл. 24и. Тази процедура позволява на граждани на трети страни да получат разрешение за продължително пребиваване. Две се категориите лица, които могат да се възползват:
  1.           A) Без «пазарен тест» - за специална категория чужденци – а) които са в България в изпълнение на международни договори, по които България е страна, б) гост-говорители и преподаватели, в) артисти-изпълнители, г) спортисти и треньори, които са поканени при определени условия от български лицензирани организации.  

            Б) С «пазарен тест» - всички останали категории – тук няма изискване за конкретна професия или индустрия, но работодателят следва да докаже, че продължително е търсил български граждани за съответната позиция и да обоснове защо се налага да назначи граждани на трети страни. Работодателите също следва да имат предвид и изискването не повече от 20% от работниците и служителите в предприятието за предходната година да са били чужденци с разрешение за продължително пребиваване. За малките и средни предприятия този процент не трябва да надвишава 35%.

 ПРОБЛЕМИ И ПРЕПОРЪКИ

  • И двете процедури - „Синя карта на ЕС“ и Единното разрешение за пребиваване и работа са сложни административни процедури изискващи набавянето на значителен набор от документи, сертификати, а понякога и лицензи. Тази административна тежест отказва част от работодателите да наемат граждани на трети страни, дори и това да е най-добрия вариант за тях и за пазара. Препоръка: Поради тежката и продължителна административна процедура, която е свързана с кратки срокове за предоставяне на документация, е очевидна необходимостта от информация и обучение на работодатели и бизнес сектори за това какви са техните възможности за наемане на работници-мигранти.
  • И Синята карта и ЕРПР се издава от Министерството на вътрешните работи. МВР е структура, която има политически интерес да ограничи максимално миграцията, включително със силови методи. Министерството има слаба икономическа експертиза, каквато се изисква при решаването на проблемите на пазара на труда. Целите на „Синята карта на ЕС“ и на ЕРПР не могат да бъдат адекватно постигнати от структура с полицейски функции. Препоръка: Следва да се обмисли възможността тези процедури да бъдат администрирана от Министерството на труда и социалната политика или Министерството на икономиката. Възможно е при такава промяна да се изисква становището на МВР, но крайното решение да бъде вземано от експерти-икономисти, чийто законов интерес е да подобряват пазара на труда и българската икономика, при съблюдаване на националната сигурност.
  • Да се предвиди възможността търсещите закрила в Рупиблика България или чужденците без уреден статут, които са намерили работодател и отговарят на законовите изисквания, да кандидатстват за получаването на Синя карта на ЕС или ЕРПП, без да им се поставя условието да напускат страната, тъй като за тях това е почти невъзможно.
  • Търсещите закрила и недокументираните лица най-често не могат да докажат трудовия си стаж с официални документи. Ето защо е важно да се предвидят механизми за получаване на Синя карта и ЕРПР от лица търсещи, но неполучили закрила, които да доказват своята квалификация чрез обучение по време на работа в страната или чрез стандартизирани изпити пред държавни институции или лицензирани работодатели.
  • Да бъдат приети промени в Правилника за прилагане на ЗЧРБ и нови ясни процедури за кандидатстване за Синя карта на ЕС, които да отговарят на предвидените в закона облекчения.
  1. Лица търсещи закрила – бежански или хуманитарен статут

            Търсещите закрила в Република България срещат трудности във всеки етап от интегрирането си. Проблемите са комплексни и взаимосвързани. Бежанците идващи от Близкия Изток и Африка срещат сериозни културални предизвикателства, а често и дискриминация, както при общуване с местното население, така и от страна на държавната администрация. На следващо място трудности се наблюдават и поради липсата на координирани държавни политики при интегрирането на бежанци в местните общности. Върховният комисариат по бежанците към ООН констатира: „България не предоставя целенасочена подкрепа за интеграция на хора, получили международна закрила и няма работещ механизъм за интеграция. Поради това не се предлагат курсове по български език, подкрепа при търсене на жилища, записване при личен лекар и др”. [17] Сериозно затруднение за интеграцията на търсещите закрила е липсата на единна база данни и единна контактна точка – „one-stop shop”, където бежанците биха могли да предоставят и да получават информация за всички държавни процедури и възможности – адресна регистрация, здравно осигуряване, намиране на работа, образование, правни въпроси и др. Към момента няма единна система, която да съдържа и използва данните за бежанците в България. Така например – НАП няма информация относно трудовите договори на търсещи закрила по Закона за убежището и бежанците. Такава информация не се поддържа и от Държавна агенция за бежанците. Не се поддържа и анализира информация относно квалификацията на бежанците. В тази връзка е една от основните препоръки в Доклада поръчан от Агенцията за бежанците към ООН от 2018 г.[18] , която и към момента не е изпълнена:

На този етап е важно да се отбележи, че все още липсва централизирана система с обобщена информация относно образователните и професионални квалификации и умения на лицата, търсещи и получили закрила в „България. ДАБ събира и предоставя общи данни на уебсайта си на месечна база, но детайлната информация за актуалните нужди от заетост на търсещите закрила (каквато се съдържа в интеграционните профили например) все още не е публично достъпна. Това е основна пречка пред всеки потенциален работодател, заинтересован от профила на бежанците – твърдение, което беше потвърдено от всички 15 интервюирани компании. По-прозрачна и активна комуникация (информационни кампании), насочена най-вече към работодателите, е много важна стъпка към предоставянето на улеснен достъп до качествена информация и повишаването на информираността на компаниите и обществото като цяло. „

            Други сериозни пречки пред наемането на бежанци са липсата на познания по български език и липсата на образователен ценз[19]. В тази връзка следва да се насърчи улесняването на достъпа до курсове по български език и улесняване на признаването на дипломи и професионална квалификация на бежанци[20]. Когато бежанците не могат да докажат квалификацията си с официален документ, следва да се предвиди процедура за преминаване през стандартизирани тестове в съответната професия, които да дадат възможност за доказване на квалификацията. Например вместо изискване за сертификат по заваряване, който може да е изгубен или унищожен при напускане на страната по произход, да се осигури възможност за преминаване на тест и доказване на квалификацията от държавен орган или частна образователна институция.

            На следващо място работодателите посочват като основно предизвикателство културалните различия и предразсъдъците на българското население към чужденци от Азия и Африка. Обективността изисква да посочим, че поради криминалните практики на насилствени отблъсквания по границите, поради предразсъдъците, които бежанците срещат от местното население и поради ниското заплащане, все по-малко от тях имат желание да останат в България. Това разбира се не означава, че интеграционните процеси следва да бъдат изоставени, а напротив. Ако страната ни разпознава имиграцията като един от начините за справяне с демографската криза и кризата в пазара на труда, то тези констатации следва да мотивират още по-дълбока промяна, а не да я спират.

            Наблюдава се и сериозна комуникационна „пропаст“ между работодателите и бежанците. Голяма част от работодателите имат желание да наемат бежанци, но нямат опит в това и нямат пряк достъп до техните общности.[21] Изключително полезно би било създаването на платформа, която да свърза работодатели и бежанци от една страна, а от друга - да предоставя информация относно различните видове разрешения за работа и процедурите по кандидатстване. Неправителствения сектор може да участва още по-активно в улесняването на връзката между работодатели и чужденци/включително бежанци/ търсещи работа в страната. Това бе демонстрирано особено ясно с водещата роля на НПО сектора в приема интеграция на украински бежанци през последната над една година.

            На последно място, нискоквалифицираните бежанци могат да намерят дългосрочно наемане в следните сектори, изпитващи недостиг на работна ръка – „преработвателната промишленост, хотелиерството и ресторантьорството, транспортния и строителния сектор, както и в селскостопанския сектор, особено в Северна България, което ще изисква преместването на бежанци в региони, които са по-скоро обезлюдени, като това също така би било от полза за местните общини.“[22] В тази връзка изключително полезни могат да бъдат Споразуменията между местната власт и бежанците съгласно „НАРЕДБА за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила“[23].

ПРЕПОРЪКИ:

  • Улесняване на достъпа до курсове по български език и професионално обучение.
  • Улесняване на доказването на професионална квалификация по начини, различни от официален документ, издаден от страната по произход.
  • Информационни кампании на национално и местно ниво, които да насърчават приемането на различните етноси и култури и да изтъкват ползите за българската икономика и култура.
  • Да бъде създадена ефективна платформа, която да улеснява свързването на работодатели и граждани на трети страни и търсещи закрила. Платформата може да предоставя информация относно различните разрешителни, лицензии и процедури при предоставяне на работа на бежанци и други граждани на трети страни на различни езици.
  • Да се насърчат Споразуменията между местната власт и бежанците и да се подпомогнат местните органи в административния процес. Работодателите и самите бежанци нямат достатъчно информация за тази възможност и не се възползват достатъчно от нея.
  • Както бе посочено и в т. 1, търсещите или неполучилите закрила, но останали на територията на страната и интегрирали се в икономиката, да имат възможността да кандидатстват за Синя карта на ЕС и ЕРПР при наличие на работодатели.
  1. Лица без документи (undocumented persons)

            Дефиницията на OSCE и PICUM[24] за лица без документи е: „лице, което не притежава валидно разрешително за престой в страната, в която се намират, обикновено поради изтичане на тяхната виза, или разрешително за работа, поради получен отказ за международна закрила, нелегално влизане в страната, или поради това, че са деца на лица без документи.“

            Лицата без документи имат силно ограничени права в България, както и в повечето страни от Европейския съюз, макар повечето от тях да са дълбоко интегрирани в обществото и да носят добавена стойност за икономиката. Те са „несъществуващи“ за закона и поради това търпят огромни социални, икономически и емоционални негативи. Това са лица, чиято виза е изтекла или не са получили временна или международна закрила, но не са и върнати в страните им на произход. Тези лица често пребивават и работят в страната с десетилетия, голяма част от тях са част от семейства на български граждани. Така те стават част от сивата икономика и са изключително уязвими за всякакъв вид злоупотреби, изнудване и дори трафик на хора. Тези лица не могат да поискат помощ от държавните и местни органи. Единствената услуга, която могат да получат е спешна медицинска помощ. Ето защо в редица страни от Европейския съюз има процедури за „узаконяване“ (regularisation) на тези имигранти.

            На първо място в България следва да се направи сериозно усилие за преброяването не чужденците без документи и анализ на техните профили, нужди и предизвикателства. Липсата на информация поставя тези хора във възможно най-негативната ситуация. От една страна те са без законови права, от друга страна не им се дава възможност да бъдат чути и да участват в обществените дискусии. Една от основните причини за напредъка на  Ирландия при регуларизацията на недокументирани имигранти е, че самите мигранти са получили платформа да изразят своя глас.[25] Ирландският опит показва, че е необходимо чужденците да получат подкрепата на граждански и неправителствени организации чрез създаване на „сигурни места“ за срещи и дискусии, за организиране на кампании от страна на самите чужденци без страх от институционално преследване и експулсиране. Заедно с това следва да бъде направено социологическо изследване с представителна извадка от самите недокументирани мигранти. Сходен е примерът и в Малта, където неправителствените организации констатират следното: „Активностите по застъпничество бяха базирани на информацията, която имахме при общуването със засегнатите общности. Въпреки това ние осъзнахме лимитите на нашата информация в посока количество, покритие и ниво на детайлност. Беше ясно, че ние имахме нужда от по-дълбоко разбиране за проблемите на засегнатите общности. Затова направените изследвания целяха да запълнят информационната празнина и да предоставят на кампанията ни необходимите данни (генерални и индивидуални)“ [26]

            Ирландският и малтийският пример показват, че трудно може да се убеди политическата класа, че е нужна регуларизация, ако застъпническите организации не познават спецификите и проблемите на недокументираните мигранти. Преди да се напредне в посока законови промени и въвеждане на регуларизационни механизми или схеми, в България следва да се създаде по-добра мрежа между самите мигранти и техните общностни лидери и да се направи задълбочено социологическо проучване.

            На следващо място, гражданите на трети страни, които не са получили закрила и бежански статут, но вече са показали сериозни усилия за интеграция в страната, следва да получат базов пакет от права и възможност за алтернативно законно пребиваване на базата на определени критерии. Подобен е опитът на Малта, където през 2010 г. правителството започва приемането на политики по узаконяване, които обхващат 1000 чужденци, на които е отказан бежански статут. През 2016 г. 23 неправителствени организации, включително такива водени от самите мигранти публикуват становище с основни ценности и права, които са необходими за узаконяването на вече интегрираните чужденци без документи. Тези усилия са ключови за успеха на кампанията.

            През 2020 година ЦПП-Глас в България започна кампания в подкрепа на законодателна инициатива за уреждане статута на хора без документи в България, съвместно с партньори от гражданския сектор. Създадени са конкретни предложения за въвеждане на промени в Закона за чужденците и е представен видеоматериал с историите на тези хора.[27] Открита е и петиция в подкрепа на тези законодателни предложения.[28]

            От личен опит споделяме, че в България усилията по „узаконяване“ на лица без документи следва да минат през следните етапи – 1) създаване на мрежа от застъпнически организации, 2) създаване на „сигурно място“, където самите мигранти да могат да изразят своите проблеми и да бъдат чути, 3) социологическо изследване и събиране на качествени и количествени данни за чужденците без документи, 4) спечелване на ключови политически и медийни заинтересовани страни, 5) изготвяне на обща законова и административна рамка за узаконяване.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

            Демографската криза в България е една от най-сериозните в света. Справянето с нея е въпрос на систематични и координирани политики, които засягат всички сфери на икономиката, културата и образованието. Стопяването на българското население поради отрицателния естествен прираст и масовата емиграция на активното население поставят страната пред тежки икономически и социални предизвикателства. Населението застарява, все по-малко активни работещи плащат социални осигуровки и данъци, за да покриват пенсиите на все повече (като дял от населението) възрастни българи. Работната ръка не достига почти във всяка област от икономиката, както при висококвалифицираните професии, така и при работниците с ниска и средна квалификация.
            Имиграцията може да бъде един от ключовите отговори за справяне с посочените предизвикателства. Високо-квалифицираните икономически мигранти, бежанци и търсещи закрила, чужденци останали без валидни документи за престой и работа, но вече интегрирали се в българската икономика могат да поемат част от тежестта на социалните и здравни системи и да запълнят дефицитите в пазара на труда. Настоящото изследване предлага следните препоръки, които не са изчерпателни, но могат да послужат като добра основа за бъдещи изследвания и дискусии:

  • Поради тежката и продължителна административна процедура по издаване на Синя карта на ЕС и ЕРПР е необходимо неправителствените организации и правни кантори да засилят предоставянето на лесно достъпна информация и правни услуги за работодатели и мигранти. Целите на „Синята карта на ЕС“ и на ЕРПР не могат да бъдат адекватно постигнати от структура с полицейски функции. Ето защо следва да се обмисли възможността тези процедури да бъдат администрирана от Министерството на труда и социалната политика или Министерството на икономиката чрез съгласуване с МВР.
  • Търсещите закрила и недокументираните лица най-често не могат да докажат трудовия си стаж с официални документи. Ето защо е важно да се предвидят механизми за получаване на Синя карта и ЕРПР от лица търсещи, но неполучили закрила и лица без документи, които да доказват своята квалификация чрез обучение по време на работа в страната или чрез стандартизирани изпити пред държавни институции или лицензирани работодатели. В тази връзка следва да се предвиди законова възможност лица, които не са получили закрила, бежански или хуманитарен статут, да могат да кандидатстват за Синя карта или за ЕРПР с облекчена процедура, особено ако вече са показали успешно интегриране в българската икономика.
  • За успешното интегриране на бежанците в българската икономика, следва да бъде улеснен достъпа до курсове по български език и професионално обучение, както и улесняване на доказването на професионална квалификация по начини различни от официален документ издаден от страната по произход.
  • Правителството и неправителствения сектор следва да организират информационни кампании на национално и местно ниво, които да насърчават приемането на различните етноси и култури и да изтъкват ползите за българската икономика и култура от включването на хора с различни култури и етноси.
  • Да бъде създадена работеща интернет платформа, която да улеснява свързването на работодатели и мигранти. Платформата също би била полезна чрез предоставянето на информация относно различните разрешителни, лицензи и процедури при предоставяне на работа на чужденци.
  • Да се създаде мрежа от неправителствени организации и недокументирани мигранти, която да засили кампания за „узаконяване“ на вече интегрираните в българското общество чужденци, които са останали без документи за пребиваване и работа и не могат да бъдат върнати в страните си на произход. Препоръчителни са следните стъпки възприети от добрите практики в Ирландия и Малта: създаване на мрежа от застъпнически организации, овластяване на самите мигранти, социологически изследвания, спечелване на ключови партньори, и накрая изготвяне на обща законова рамка за узаконяване.

 

Автор: Център за правна помощ – Глас в България

Изготвил становището: Любомир Авджийски, експерт застъпничество към ЦПП-Глас в България

Редакция: Диана Радославова и Десислава Тодорова

 

Становището е изготвено като част от проект “В отговор на кризата в Украйна”, финансиран от Европейската програма за интеграция и миграция (EPIM), съвместна инициатива на Мрежата на европейските фондации (NEF), изпълняван от „Център за правна помощ – Глас в България“, в партньорство с фондации „Мисия Криле“ и „Съвет на жените бежанки“. Цялата отговорност за проекта и съдържанието на становището се носи от  организациите изпълнители на проекта и съдържанието може да не отразява непременно позициите на EPIM, NEF или партньорските фондации на EPIM.

 

[1] “Къде е ключът за справяне с демографската криза в България?“, Economic.bg, 12 май 2023, https://www.economic.bg/bg/a/view/kyde-e-kluchyt-za-spravjane-s-demografskata-kriza

[2] „Икономически последици от демографските промени и миграцията на работна сила върху процесите на трудовия пазар“, Елка Цонева, Русенски университет, 2015, https://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp15/5.1/5.1-3.pdf

[3] Национална здравна стратегия 2021-2030, https://www.mh.government.bg/media/filer_public/2020/12/29/proekt_na_natsionalna_zdravna_strategiia_2021-_2030.pdf

[4] “Доклад относно демографските промени и последици от тях за бъдещата политика на сближаване на ЕС”, 2011,  т. 28 „посочва, че миграцията на квалифицирана работна ръка от новите държави-членки към старите е един от най-големите демографски проблеми на новите държави-членки и има отрицателно въздействие върху възрастовата структура на населението им; подчертава освен това, че миграцията засяга също и медицинския персонал и следователно излага на опасност устойчивостта на здравната система в по-слабо развитите региони;“ https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/A-7-2011-0350_BG.html

[5] „Над 30% от жилищата в България са необитаеми“, Инвестор.бг, 27.01.2021, https://www.investor.bg/a/451-balgariya/320754-nad-30-ot-zhilishtata-v-balgariya-sa-neobitaemi

[6] „Достигане до неактивните и безработните лица в България и активирането им (Съкратен вариант)“, ОИСР, 15 март 2022, https://www.oecd-ilibrary.org/docserver/79b4d96b-bg.pdf?expires=1689973089&id=id&accname=guest&checksum=DBA9EE7EB3214DAE38429E25BD3A76B0

[7] „Евростат: Безработицата в България пада до 3,9%“, Investor.bg, 1 юни 2023,  https://www.investor.bg/a/515-ikonomika-i-makrodanni/375606-evrostat-bezrabotitsata-v-balgariya-pada-do-39

[8] „Публични разходи за здравеопазване в България и ЕС“, Даниела Пенкова, н оември 2020, „Според изследване на икономистите Леандро Медина и Фридрих Шнайдер за Международния валутен фонд, сивата икономика у нас през 2017 г. е 29,6% от БВП“, https://bulgaria.fes.de/fileadmin/user_upload/documents/publications/Publichni_razhodi_za_zdraveopazvane_v_Bulgaria_i_v_ES_WEB_BG.pdf

[9] „Недостигът на кадри в ИТ сектора е близо 10 000 души“,  Новини.бг, 14 октомври 2021,  https://novini.bg/biznes/biznes_tehnologii/685757

[10] „Недостиг от над 30 000 медицински сестри“, Альоша Шаламанов, БНТ, 23 април 2022, https://bntnews.bg/news/nedostig-ot-nad-30-000-medicinski-sestri-32-ot-raboteshtite-sa-nad-65-godini-1192638news.html

[11] „Ключови показатели за България“ към април 2022, НСИ, 4 април 2022, https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/KeyInd2022-04_IDHUPTX.pdf

[12] „Липсата на работна ръка в строителството поставя под риск големите проекти”, БИАС, последно посетено на 26.07.2023 г., https://bais.bg/липсата-на-работна-ръка-в-строителств/

[13] Становище на Европейския икономически и социален комитет относно „Цената на отказа от имиграция и отказа от интеграция“, 2018, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/TXT/PDF/?uri=CELEX:52018IE2459&from=EN

[14] За целите на настоящото проучване няма да бъде коментиран режима за пребиваване и принос на сезонните работници и Директивата за сезонните работници.

[15] “Директива за Синя карта на ЕС – влизане и пребиваване на висококвалифицирани работници” - https://eur-lex.europa.eu/BG/legal-content/summary/eu-blue-card-entry-and-residence-of-highly-qualified-workers-until-2023.html

[16] Закон за трудовата миграция и трудовата мобилност, чл. 17, ал. 2, б.“в“,  https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136803084

[17] „Какво получават бежанците и хората търсещи закрила в България“, Агенция за Бежанците към ООН, 24 юни 2019, https://www.unhcr.org/bg/4823-какво-получават-бежанците-и-хората-тъ.html#_ftn1

 

[18] „Нуждите на българския пазар на труда като ключ към заетостта на бежанците“, Катро България и Агенция за бежанците към ООН, 2018 г., https://www.unhcr.org/bg/wp-content/uploads/sites/18/2019/03/CATRO-Employment-Report-BG-FINAL.pdf

[19] Пак там

[20] Виж бел. 13

[21] Виж бел. 16

[22] Пак там.

[23] „Наредба за условията и реда за сключване, изпълнение и прекратяване на споразумението за интеграция на чужденците с предоставено убежище или международна закрила“, 2017, https://lex.bg/en/laws/ldoc/2137169844

[24] Regularization of Migrants in an Irregular Situation in the OSCE

Region: Recent Developments, Points for Discussion and

Recommendations (2021), „A person who does not have valid authorisation to stay in the country they currently reside in, usually due to expiration of their visa, residence or work permit; rejection of an application for international protection or residence status on other grounds; irregular entry; or being born to undocumented parents.“, https://www.osce.org/odihr/494251

[25] “How to secure a regularisation – Case study, Ireland”, 2022, https://picum.org/wp-content/uploads/2023/05/MRCI_106_CS_Ireland_Web_DP.pdf

[26] „How to secure a regulariasation. Case study – Malta”, 2018, https://picum.org/wp-content/uploads/2023/05/MRCI_106_CS_Malta_Web_DP.pdf

[27] Кампания на ЦПП-Глас в България „От нас зависи“: https://www.centerforlegalaid.com/bg/news/da-propravim-pyt-ot-nas-zavisi-84/1

[28] https://www.change.org/undocumented