CLA Publications

СИГУРНОСТ НА ГРАНИЦИТЕ ИЛИ ЧОВЕШКИ ПРАВА – ТРЯБВА ЛИ ДА ИЗБИРАМЕ?

06.12.2023

В навечерието на ускореното гласуване за прием на новия Пакт за Миграцията, Европейският съюз изглежда ще направи няколко крачки напред в защитата на границите си, но въпросът е дали ще успее да отговори на високите стандарти за върховенство на правото и защита на човешките права, които сам си е поставил. 

Сблъсък между държавния суверенитет и национална сигурност от една страна и човешките права и свободи от друга, е в ядрото на Европейската политика в сферата на миграцията и международната закрила. Въпреки дългогодишните опити за единна политика и практика по отношение на миграцията и по-специално предоставянето на международна закрила, страните членки все още имат различни предизвикателства, приоритети и принципи. Едни страни членки срещат несъразмерно силен миграционен натиск спрямо тяхната големина и възможности. Например през 2019 г. само на остров Лесбос са обработени повече от 22 000 молби за закрила, докато през същата година Австрия е имала два пъти по-малко молби, а Финландия под 10 000. Несъразмерната тежест и липсата на координация и споделена отговорност води до това редица страни да поемат курс към неофициално затягане на режима на предоставяне на закрила чрез мерки и средства, които нарушават международните правни стандарти. Вместо да лимитира тези негативи и подобри миграционната политика, новият Пакт за миграция, който ще бъде разгледан в настоящото становище, и действията произтичащи от него, допълнително поставят под съмнение ангажираността на ЕС към международните конвенции и стандарти за приемане и хуманно третиране на мигранти търсещи закрила на територията на Съюза.

Всяка страна членка на Съюза е подписала Конвенцията за статута на бежанците от 1951[1], заедно с това Европейският съюз гарантира правото на убежище в чл. 18 от Хартата на основните права на ЕС[2], с която са възприети принципите на Конвенцията за статута на бежанците. Споменатите международни документи забраняват: 1. Колективното експулсиране, 2. Експулсирането на мигранти към държава, „в която съществува сериозен риск да бъде осъден на смърт, да бъде подложен на изтезание или на друго нечовешко или унизително отношение или наказание“[3].  От друга страна, действащите европейски регулации транспонират правата дадени от конвенцията и предписват конкретни разпоредби за гарантиране на тези права. Въпреки това има сериозно разминаване при практичното прилагане на международните стандарти. Настоящото становище разглежда новият Пакт за миграция като амбициозна структурна реформа на досега действащото законодателство в областта, която за съжаление не предвижда нищо добро.

I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ В НАСТОЯЩАТА ДЕЙСТВАЩА ЕВРОПЕЙСКА СИСТЕМА ЗА ЗАКРИЛА

Едно от големите предизвикателства пред Съюза е разпределянето и балансирането на отговорностите на страните членки, както и определянето на страната, която следва да разгледа и да се произнесе по отношение на конкретните искания за международна закрила, какви стандарти следва да съблюдава страната членка, която приема чужденците и която разглежда техните искания за закрила. В тази връзка Европейският съюз развива Единна Европейска Система за Закрила (Common European Asylum System, CEAS) от близо 25 години[4]. През 1999 г.,  тази инициатива бе създадена, именно, за да въведе правни и процедурни гаранции за спазване на Женевската конвенция за статута на бежанците. Действащата през последните години Единната система има няколко ключови компонента, които ще разгледаме съвсем общо в настоящото становище и ще ги съпоставим с Новите предложения за промени в Европейския пакт за миграция:

1. Директива 2013/32/ЕС относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила[5] .

Директивата бе приета през 2013 г. и урежда правилата, по които следва да се регистрират и разглеждат исканията за закрила, както и времетраенето на процесите. Също така са уредени правилата за обжалване на решенията на държавните институции, както и правото на правна помощ в процеса на търсене на закрила. Не на последно място страните членки са задължени да предоставят правото на достъп до територията си и до ефективна процедура за предоставяне на закрила на всеки гражданин на трета страна, който поиска такава закрила. Дори при наличието на данни за неоснователна молба за закрила или за риск за националната сигурност, държавните органи са длъжни да разгледат молбата в пълнота, което включва правото на кандидата да бъде на територията на страната, която разглежда молбата му.[6]

Въпреки уредените в Директивата права и процедури обаче, редица наблюдатели констатират сериозни разминавания между предписаното от Директивата и практиките, които част от страните членки използват – особено пограничните страни членки, които посрещат най-голям брой граждани на трети страни.   Конкретно Гърция и България са критикувани за незаконни изблъсквания (push backs) на чужденци от границите си, без да им бъде дадено правото на адекватен достъп до процедура за закрила. Устните им молби за закрила не се регистрират и като цяло не се предоставя достъп до територията на страната-членка.[7] Агениця Франс прес и Фронтекс потвърждават в свои доклади извършавенето на изтласквания на чужденци, преди да им бъде дадена възможност да потърсят закрила.[8] Евроактив констатира, че заедно с изтласкванията (pushbacks), търсещите закрила са били подложени на унизително и нечовешко третиране “като по думи на търсещите закрила те са били отблъсквани, заключвани в помещения, събличани и бити.”[9] Проведеното през 2022 година неофициално разследване на «Център за правна помощ – Глас в България» и фондация «Мисия Криле» потвърждават ескалацията на тези  нарушения по границите.[10] Три серии на съвместното журналистическо разследване на Свободна Европа, Lighthouse Reports , DER SPIEGEL , The I News, ARD, публикувани края на 2022 година и декември 2023 година разкриват допълнително жестоката реалност по границата на България.[11]

При липса на адекватна солидарност, пограничните страни членки негласно толерират или открито прилагат унизителни и дискриминационни мерки спрямо търсещите закрила. Изблъскванията от границата на ЕС без разглеждане на исканията за закрила и без извършване на скрининг са в нарушение както на Женевската конвенция за статута на бежанците така и на редица норми от вътрешното законодателство на ЕС. Организации като Human Rights Watch и Върховния комисариат за бежанците на ООН установяват и критикуват тези практики.[12] Изблъскването на мигранти и недопускането им до територията на страната стана повод за неприкрита гордост от страна на служебния вътршен министър на България, Иван Демерджиев, който през март 2023г. съобщи пред журналисти, че са предотвратени над 160 000 «нелегални опити» за влизане в страната и че МВР назначава 1260 нови гранични полицаи с думите „ако искаме да спрем вълната, която се надига, трябва да вложим всички свои усилия“.[13]

EURODAC – единната база данни за пръстови отпечатъци на ЕС[14] - Заедно с Дъблин III, през 2013 г. бе приета и регулацията установяваща единна система и база данни за пръстови отпечатъци на бежанци и търсещи закрила. Тази регулация позволи не само събирането на пръстови отпечатъци и включването им в единна база данни, но и използването на тази база данни от различни полицейски и разследващи органи на страните членки при разследване на престъпления. Тези промени са критикувани от правозащитни организации, тъй като пръстовите отпечатъци се снемат от всички кандидатстващи за закрила на територията на Съюза и се запазват за срок от 10 години, както и поради разнообразието от органи, които имат достъп до тези биометрични данни.

2. Директива 2013/33/ЕС за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за закрила [15]

Следващият ключов компонент от Единната европейска система за закрила е Директивата за условията за приемане и настаняване на търсещите закрила. В документа са уредени правото на настаняване, храна, здравни грижи и образование, както и достъпът до пазара на труда. Директивата урежда специални права и привилегии за непридружените непълнолетни и други уязвими мигранти, като например жертви на изтезание и трафик. Предписана е задължителна индивидуална оценка на специфичната ситуация на тези групи мигранти, която следва да бъде извършвана от решаващия държавен орган. Не на последно място Директивата определя правила за задържане на търсещите закрила, както и приоритетно място на алтернативите на задържане.

При този механизъм също се наблюдават сериозни разминавания между преписаните стандарти и прилаганите на практика процедури от страните членки. Гръцкото правителство бе критикувано многократно за условията на живот в бежанския лагер „Мория“ на остров Лесбос.[16] Всъщност именно тези критики и пожарът избухнал в лагера през 2019г. дадоха значителен тласък на промените, инициирани от Европейската комисия и Съвета, уредени в новия Европейския пакт за миграция. Не случайно през последните две години гръцките острови станаха опитни полета за прилагане на заложените в Пакта ускорени гранични процедури, като постепенно се утвърдиха като обезпокоителни модели за прилагане в други европейски гранични държави.

3. Споразумението „Дъблин“ - Сигурността на границите или правото на достъп до територията на Европейския съюз

През 2003 г. Страните от Европейския съюз приеха Споразумението от Дъблин (Dublin II)[17], изменено през 2013 г. (Dublin III Regulation), с което бе установен механизъм за определяне на страната членка компетентна за разглеждане на конкретна молба за закрила, както и процедурата за разглеждане. Според споразумението всички страни следва да спазват еднакви стандарти за разглеждане на исканията за международна закрила.

Въпреки многократните промени и опити за подобрения, 20 години по-късно страните-членки все още прилагат различни стандарти спрямо търсещите закрила, което поставя последните в несигурност и неравностойно положение. Споразумението от Дъблин не постигна желания резултат да изравни отговорността и натовареността между всички страни членки. Страните, които са на външната граница на ЕС все още поемат голяма част от миграционния натиск, а други страни от вътрешността на Съюза не полагат достатъчно усилия за поемане на част от тежестта (като изключим Германия, която е страната с най-много получени и одобрени молби за закрила)[18].

Както се вижда от казаното дотук, Единната Европейска система за закрила и нейните ключови компоненти – Директиви и Споразумения, не постигнаха желания и целен резултат въпреки 20-годишните усилия и многократни промени в тези документи. Провалът е констатиран на няколко нива – неадекватни условия за живот в бежанските центрове; бавна и често дискриминационна или непрозрачна процедура по закрила; неравномерно разпределение на тежесттта между страните членки; изблъсквания на търсещите закрила от границите на ЕС, без да им се предостави право да поискат закрила и делата им да бъдат индивидуално и задълбочено разгледани; нежелание за изпълнение на алтернативни на задържането мерки засилени практики на ненужно и непропорционално задържане. Всички тези недостатъци на досегашната система и критики създадоха натиск и очакване за радикални промени в Европейската правна рамка и политика спрямо миграцията. В отговор на този натиск Европейската комисия предложи новия Европейски пакт за миграция през 2020 г.

II. ЕВРОПЕЙСКИ ПАКТ ЗА МИГРАЦИЯ

Както при повечето промени в законодателството на ЕС, и новият Пакт за миграция е създаден и обоснован с привидно благородни намерения и цели. Споразумението има няколко основни посоки, които следва да подобрят или променят генерално политиката на Съюза спрямо миграцията. Но дали това ще се случи, предстои да видим.

• На първо място е поставен механизъм за съвместна реакция и коопериране по време на кризи, който е в основата на новата Регулация за управлението на миграцията и закрилата приета от Съвета на ЕС през юни 2023 г. [19] Под кризи се има предвид, включително и значителен поток от мигранти, по подобие на ситуацията от 2015 г. или явления като Ковид. Страните членки ще имат на разположени механизъм за бърза реакция, която очевидно ще включва и връщане на мигранти или временно „затваряне“ на границите. Концепцията за „инструментализация“ на миграцията и ответните реакции на дерогация от стандартните права за достъп до територия и до процедура за закрила са важна част от преговорите по Пакта, която буди редица опасения в правозащитните организации.[20]
• Друга основна цел на Пакта е да осигури по-сериозна и ясно дефинирана солидарност между страните членки. Въпреки това, твърд механизъм не е постигнат между страните, а вместо това е създаден Доброволен механизъм за солидарност, според който страните-членки могат да избират или да приемат чужденци в рамките на тяхната квота или да направят финансова вноска в общия фонд на ЕС.[21]
• На трето място се създава нова Европейска агенция за закрила (EU Agency for Asylum) с основна централа в Малта. Агенцията ще помага освен с обучения, статистика и анализи, също и с практическа оперативна помощ на страните, които срещат сериозни затруднения с администриране и управление на миграционните кризи. Около 500 национални служители, ще бъдат на разположение и могат да поемат различни задачи във всяка точка на ЕС. Една от основните цели на Агенцията е да защитава правата на бежанците, което я прави своеобразен „омбудсман“ по миграцията на европейско ниво. Други основни задачи на Агенцията са да подкрепя неправителствения сектор, както и да работи тясно с правителствата на страни извън ЕС.
• Следващата голяма глава от Новия пакт за миграция е задълбочената процедура по скрининг на мигрантите на външната граница на Съюза. Търсещите закрила или опитващи се да влязат нелегално в ЕС ще преминават през здравни прегледи и тестове, ще им бъдат снемани биометрични данни – пръстови отпечатъци и лицево разпознаване, както и рисков профил на чужденеца. Голяма част от тези действия се изпълняваха от страните членки и досега в изпълнение на задълженията свързани с Шенген (Schengen Borders Code).[22] Въпреки това, здравният скрининг и лицевото разпознаване са практики, които досега не бяха официализирани в законодателството на ЕС. Сериозен повод за критика е именно решението, че търсещите закрила вече няма да имат специален статус, какъвто им отрежда международното право, а са третирани от Пакта в процедурите за скрининг наравно с всички други мигранти, включително с незаконно пребиваващите в ЕС. [23]
• Част от промените в скрининга и оценката на риска е и реформата на системата EURODAC – миграционната база данни на Съюза. Разширява се обхватът на системата, на събираните данни, както и на достъпът на различни държавни институции до общата база данни при разнородни хипотези. Разширява се наборът от данни, който ще бъде включван в базата данни, включително снимки и лицево разпознаване, данни от различни социални мрежи и други, за да бъдат проследявани предишните локации на мигранта и историята на неговото пътуване и престой в други страни. Данните ще бъдат съхранявани и използвани за период от 10 години и ще позволяват на държавните институции да идентифицират и да откриват мигранти, които нямат или са с прекратен статута на бежанци или с изтекло разрешителното за престой.

От новите промени също е видно, че Европейските институции и страните-членки имат няколко ясни приоритета – скрининг и оценка на риска, координирана и по-бърза процедура за разглеждане на молби за закрила, по-бързи решения за връщане[24], засилени полицейски функции и правомощия спрямо търсещите закрила и поставянето им наравно с нелегално пребиваващите в Съюза. Част от тези приоритети е и управлението на „кризи“, под което се разбира най-вече засилени миграционни потоци. Опасенията, че тези промени ще доведат до процедурна несправедливост са основателни. Както бе споделено в първата част на настоящото становище, изтласкванията (push-backs)[25] и бързите решения за връщане през последните 2-3 години ескалираха и това съвпада с набелязаните през 2020 г. приоритети в Пакта за миграция. Тези приоритети създават впечатлението, че националната сигурност и страхът от инциденти и политически грешки надделява в постоянния конфликт между сигурността и човешките права. Амнести Интернешенъл са дори по-остри в критиките си – „С тази сделка, солидарността остава една празна концепция…. С този Пакт европейските лидери установяват процедури на Европейските граници, които съзнателно ще причиняват страдание, включително чрез задържане на хора в затворени пространства с месеци.“[26] Тук се визират споразуменията с Турция, Либия, Руанда и др. на които ЕС плаща сериозни годишни суми, за да не допускат мигранти и търсещи закрила на територията на Съюза. [27]

В началото на 2023 г. Германия предприе действия по затягане на режима на предоставяне на закрила като разшири списъка с тъй наречените сигурни страни (safe countries)[28]. Това означава, че все по-малко граждани на трети страни биха могли да кандидатстват за закрила. Част от тези страни са – Алжир, Мароко, Индия, Молдова, Грузия. Друга мярка, за която германското правителство настоява пред Европейските институции е за „промяна“ на политиките на ЕС и ограничаване на приемането на търсещи закрила на територията на съюза[29], както и да бъде прехвърлена отговорността за бърз скрининг на молбите за закрила на страните-членки по външната граница на Съюза. През май 2023 г., 16 лидери на страни членки се обединиха около предложенията на Германия, което пряко повлия на политиките на ЕС спрямо миграцията и на текстовете приети в новия Пак за Миграция. Изострянето на немската позиция дойде след като през февруари, местните правителства и администрации в Германия изискаха засилени мерки по затягане на миграционните политики. [30]

Натискът от страна на Германия и други страни членки като Австрия и Унгария, доведоха до конкретни промени за страните по външните граници на Съюза, в частност България и Румъния. През февруари Европейският съвет одобри два пилотни проекта с България, за 45 млн. евро и с Румъния за 10 млн. евро. , които имат за цел да подпомогнат конкретни оперативни мерки за защита на външната граница и връщане на „нелегални мигранти“.[31] Българският проект започна през март 2023г. и е пряко свързан със заявеното от МВР увеличение на щатната бройка на гранична полиция с повече от 1200 служители.[32] Пилотният проект в България е подпомогнат оперативно и технически от агенциите на Европейския съюз – Eвропол и Фронтекс.[33] Договарянето на този проект по затягане на границите съвпада с периода, в който българските гранични власти са обвинявани в насилствено изблъскване на мигранти от границата и откритата хвалба на министъра на вътрешните работи, Демерджиев, че са предотвратени над 164 000 „незаконни опита“ за преминаване на границата с Турция.[34] Министърът уведоми медиите, че „Най-много от задържаните за нарушаване на държавната граница са гражданите на Сирия, Афганистан, Ирак, Мароко.“ С изключение на Мароко, всички споменати страни са в списъците със страни, в които преследването на религиозни, етнически и политически малцинства е подробно документирано от Агенцията на ЕС за Закрила[35]. Търсещите закрила с произход от Сирия и Афганистан са с най-високи проценти на одобрени молби в ЕС през 2022 г. [36] Така възниква въпросът, по какъв начин българските гранични власти са установили, че опиталите да влязат на територията на страната граждани на Сирия, Афганистан и Ирак са незаконно пребиваващи, а не са търсещи закрила? Колко от „предотвратените 164 000 опити“ за влизане в страната са незаконни изблъсквания, без да е регистрирана молба за закрила от страна на граничните власти? Очевидно за тези „предотвратявания“ на влизането (push backs) не се води официална статистика.

В последните месеци и седмици от ускореното гласуване на европейско ниво за окончателно приемане на Пакта в края на 2023 година, особено се изострят опасенията и критиките на правозащитниците по отношение на предложените текстове в Директивата за Скрининг, които увеличават предпоставките за профилиране и дискриминация на расов принцип на търсещите закрила, произволното задържане на всеки, за когото се смята, че е влязъл в страната по нерегламентиран начин, произволно задържане на хора без документи във вътрешността на страната и отдавна на теериторията на държавата-членка, потенциални незаконни депортации в нарушение на принципа на забрана за връщане и други стандарти в областта на правата на човека.[37]

От друга страна, Споразумението „Дъблин“ бе критикувано именно поради неадекватната солидарност между страните членки и неравномерното разпределение на тежестта от миграцията между тях.[38] Доброволният характер на солидарността уредена в новия Пакт, не създава впечатление за значителна промяна на ситуацията или за разрешение на проблема. Все пак един от положителните нюанси в Пакта е, че принципът на „страната на първото влизане“ следва да отстъпи на индивидуалните приоритети и интереси на уязвимите групи – например интересите на детето, семейните връзки и академичните връзки, ще се считат за важен фактор при определяне на страната-членка, която следва да разгледа искането за закрила и която следва да приеме кандидата. Въпреки това този принцип, може да бъде заобиколен от страните-членки с основания за сигурност и целесъобразност.           

Заключение

Европейският съюз изглежда ще направи няколко крачки напред в защитата на границите си, но въпросът е дали ще успее да отговори на високите стандарти за върховенство на правото и защита на човешките права, които сам си е поставил. Очевидно Третият стълб на ЕС (Сътрудничество в областта на правосъдието и вътрешните работи) е поставен отново в основата на обществения дебат и това трябва да продължи. Изпълнението на новия Пакт следва да бъде следено и анализирано своевременно, а Комисията и Съветът в кратки срокове да отговорят на критиките на правозащитните организации или чрез промени в Пакта или чрез специални процедурни гаранции за правата на всички мигранти и конкретно на търсещите закрила като една от най-уязвимите групи. Както Пакта за миграция, така и пилотните проекти на Европейската комисия с България и Румъния показват, че политиката на ЕС по миграция се променя драстично в посока «затваряне» на външните граници, ускорени процедури по скрининг и връщане на мигранти, и споразумения с трети страни като Турция и Либия по управление и лимитиране на миграционните потоци. Така де факто ЕС ще плаща на пограничните страни-членки и на външни играчи да държат мигрантите далече от вътрешността на ЕС, макар и със съмнителни или откровено незаконни механизми като изблъскванията (push backs). За съжаление, разумно остава предположението, че нарушаването на международните споразумения и конвенции не може да бъде оправдан механизъм за справяне с миграционната криза и дългосрочно този механизъм ще повлияе негативно, както на демократичния облик, така и на сигурността на ЕС. Това е опасността, пред която всички ние сме изправени днес.

 

Изготвил становището: Любомир Авджийски, експерт застъпничество към ЦПП-Глас в България

Редакция: Диана Радославова и Десислава Тодорова

Становището е изготвено като част от проект “В отговор на кризата в Украйна”, финансиран от Европейската програма за интеграция и миграция (EPIM), съвместна инициатива на Мрежата на европейските фондации (NEF), изпълняван от „Център за правна помощ – Глас в България“, в партньорство с фондации „Мисия Криле“ и „Съвет на жените бежанки“. Цялата отговорност за проекта и съдържанието на становището се носи от  организациите изпълнители на проекта и съдържанието може да не отразява непременно позициите на EPIM, NEF или партньорските фондации на EPIM.

 

[1] Конвенция за бежанците, UNHCR Bulgaria, https://www.unhcr.org/bg/220-bgresursikonvenciikonvenciya-za-bezhancite-html.html

[2] Харта на основните права на ЕС, 2016/C 202/02, https://www.google.com/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&source=web&cd=&ved=2ahUKEwior6S_yeyAAxXmF1kFHb-1D7MQFnoECA4QAQ&url=https%3A%2F%2Feur-lex.europa.eu%2Flegal-content%2FBG%2FTXT%2FPDF%2F%3Furi%3DCELEX%3A12016P%2FTXT%26from%3DET&usg=AOvVaw2HOk_sSDTgNHnjV7manOc2&opi=89978449

[3] Чл. 19 от Хартата на основните права на ЕС, виж. 2.

[4] Common European Asylum System, https://home-affairs.ec.europa.eu/policies/migration-and-asylum/common-european-asylum-system_en

[5] Directive 2013/32/EU of the European Parliament and of the Council of 26 June 2013 on common procedures for granting and withdrawing international protection, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=celex%3A32013L0032

[6] (20) of the Preamble of Directive 2013/32/EU of the European Parliament and of the Council of 26 June 2013 on common procedures for granting and withdrawing international protection, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/en/TXT/?uri=celex%3A32013L0032

[7] “These failures included the rejection of responsibility to accept a share of asylum seekers by a growing number of EU members; the adoption of draconian border exclusion policies, including inhumane push-backs out to sea; and an acceptance of degrading and inhumane camp conditions threatening the basic safety and health of inhabitants.”, EU Migration Pact Fails to Address Human Rights Concerns in Lesvos, Greece, 22 Dec. 2020, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7762917/

[8] Bulgaria accused of brutal border pushbacks, Euroactive, Feb. 2023, https://www.euractiv.com/section/justice-home-affairs/news/bulgaria-accused-of-brutal-border-pushbacks/

[9] Виж бел. 8.

[10] Виж ПУБЛИЧНО ИЗЯВЛЕНИЕ за насилствено отблъскване на лице с предоставен хуманитарен статут в България от 27.07.2022г., дотъпно на https://www.centerforlegalaid.com/bg/news/publichno-izjavlenie-za-nasilstveno-otblyskvane-na-lice-s-predostaven-humanitaren-statut-v-bylgarija-129/1

[11] Последният материал от разследването от декември 2023 година в Свободна Европа, наличен тук: https://www.svobodnaevropa.bg/a/32162649.html?fbclid=IwAR2xG_3p7DGzNixpcy8Zd6RTV-1mGgrUw7uzB7-4WL3i5ROb52IRpfpTA-o 

[12] Vasileia Digidiki and Jacqueline Bhabha, EU Migration Pact Fails to Address Human Rights Concerns in Lesvos, Greece, https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC7762917/

[13] ГД „Гранична полиция“: Министър Демерджиев: Необходимо е да вложим оптимални усилия за охрана на границите, БТА, март 2023 г., https://www.bta.bg/bg/news/bulgaria/oficial-messages/419351-gd-granichna-politsiya-ministar-demerdzhiev-neobhodimo-e-da-vlozhim-optimaln

[14] Regulation (EU) No 603/2013 of the European Parliament and of the Council of 26 June 2013 on the establishment of 'Eurodac' for the comparison of fingerprints for the effective application of Regulation (EU) No 604/2013 establishing the criteria and mechanisms for determining the Member State responsible for examining an application for international protection lodged in one of the Member States by a third-country national or a stateless person and on requests for the comparison with Eurodac data by Member States' law enforcement authorities and Europol for law enforcement purposes, and amending Regulation (EU) No 1077/2011 establishing a European Agency for the operational management of large-scale IT systems in the area of freedom, security and justice (recast), https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=CELEX%3A32013R0603

[15] Directive 2013/33/EU of the European Parliament and of the Council of 26 June 2013 laying down standards for the reception of applicants for international protection (recast)

[16] “Conditions in Moria violate Greece’s obligations to migrants and asylum seekers under international law and fall far below standards of treatment developed for humanitarian emergencies around the world, Human Rights Watch said.”, Greece: Camp Conditions Endanger Women, Girls, Human Rights Watch, Dec. 2019, https://www.hrw.org/news/2019/12/04/greece-camp-conditions-endanger-women-girls

[17] https://www.unhcr.org/media/dublin-regulation

[18] Latest Asylum Trends, European Union Agency on Asylum, https://euaa.europa.eu/latest-asylum-trends-asylum

[19] REGULATION ON ASYLUM AND MIGRATION MANAGEMENT, https://www.europarl.europa.eu/legislative-train/theme-promoting-our-european-way-of-life/file-asylum-and-migration-management-regulation

[20] Вижте становище на неправителствени организации по повод предложението за въвеждане на Директива за Инструментализацията от Септември 2022 година, достъпно тук: chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://www.rescue.org/sites/default/files/2022-09/FINAL-Statement-Instrumentalisation-8-September.pdf

[21] Voluntary Solidarity Mechanism, https://home-affairs.ec.europa.eu/policies/migration-and-asylum/migration-management/relocation-eu-solidarity-practice_en

[22] Schengen Border Code, https://eur-lex.europa.eu/legal-content/EN/TXT/?uri=celex%3A32016R0399

[23] Lyra Jakulevičienė, Re-decoration of existing practices? Proposed screening procedures at the EU external borders, https://eumigrationlawblog.eu/re-decoration-of-existing-practices-proposed-screening-procedures-at-the-eu-external-borders/?print=print

[24] Deciphering the European Union’s New Pact on Migration and Asylum, https://www.csis.org/analysis/deciphering-european-unions-new-pact-migration-and-asylum

[25] UNHCR warns asylum under attack at Europe's borders, urges end to pushbacks and violence against refugees https://www.unhcr.org/news/news-releases/unhcr-warns-asylum-under-attack-europes-borders-urges-end-pushbacks-and-violence

[26] EU: Leaders’ migration pact reduces protections for asylum-seekers https://www.amnesty.org/en/latest/press-release/2023/06/eu-leaders-migration-pact-reduces-protections-for-asylum-seekers/#:~:text=With%20this%20pact%2C%20European%20leaders,country%20that%20they%20deem%20safe.

[27]Libya: Record numbers intercepted at sea and detained; IRC calls for their immediate release https://www.rescue.org/press-release/libya-record-numbers-intercepted-sea-and-detained-irc-calls-their-immediate-release

[28] Rebecca Staudenmaier, Germany: CDU urges faster removal of rejected asylum-seekers, https://www.dw.com/en/germany-cdu-urges-faster-removal-of-rejected-asylum-seekers/a-66705643

[29] European Council of Refugees and Exiles, Germany: “Very Constructive” Refugee Summit Agrees on Tougher Migration Measures as Chancellor Calls for Respect to EU Values, Federal Government Revitalising “Unworkable” Externalisation Ideas Amid Increase of Attacks on Asylum Accommodations, https://ecre.org/germany-very-constructive-refugee-summit-agrees-on-tougher-migration-measures-as-chancellor-calls-for-respect-to-eu-values-federal-government-revitalising-unworkable/, “Nancy Faeser, calls for a “change” in the EU’s migration policies to limit arrivals. The “change” she wants to see is for the “registration, reception and identification””

[30] German refugee summit disappoints overwhelmed local officials, Reuters News, 16 Feb. 2023, https://www.reuters.com/world/europe/german-refugee-summit-disappoints-overwhelmed-local-officials-2023-02-16/

[31] The European Commission launches a pilot project with Bulgaria, EC Statement, March 2023, https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/statement_23_1787

[32] Пари за нови 1264 граничари са заявени във финансовото министерство, news.bg, 18 юли 2023, https://news.bg/crime/pari-za-novi-1264-granichari-sa-zayaveni-vav-finansovoto-ministerstvo.html

[33] The European Commission launches a pilot project with Bulgaria, European Commission Statement, 20 Mar. 2023, https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/statement_23_1787

[34] Иван Демерджиев: С 40% се е увеличил мигрантският натиск към България, 24 Часа, Март 2023, https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/13934772

[35] EUAA publishes a COI report on Iraq: Targeting of Individuals, EUAA, Feb 2022, https://euaa.europa.eu/news-events/euaa-publishes-coi-report-iraq-targeting-individuals#:~:text=The%20main%20receiving%20country%20for,the%20surge%20in%20irregular%20border

[36] Annual asylum statistics, Eurostat, https://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php?title=Asylum_statistics&oldid=558844#Citizenship_of_first-time_applicants_.E2.80.93_mainly_Syrian.2C_Afghan.2C_Venezuelan_and_Turkish

[37] Вижте становището от Ноември 2023 година на редица организации и експерти, достъпно тук: chrome-extension://efaidnbmnnnibpcajpcglclefindmkaj/https://picum.org/wp-content/uploads/2023/11/Joint-Statement_Art5-Screening.pdf?fbclid=IwAR2M49K2SjhpQg2xsDqzDSNPrzEm_ZbolArk_2yiWkWY6Ss6V1BP15ozcGI

[38] Deciphering the European Union’s New Pact on Migration and Asylum https://www.csis.org/analysis/deciphering-european-unions-new-pact-migration-and-asylum