Новини

ДВОЙНИ СТАНДАРТИ ОТНОСНО КРИЗАТА В УКРАЙНА: ПРОМЕНИ ЛИ СЕ РЕАКЦИЯТА НА ЕВРОПА КЪМ БЕЖАНЦИТЕ?

21.03.2022

Макар ЕС да нарича това най-голямата хуманитарна криза, на която Европа е била свидетел от "много, много години", важно е да се помни, че не толкова отдавна континентът беше изправен пред друго критично хуманитарно предизвикателство - бежанската "криза" от 2015 г., предизвикана от конфликта в Сирия. Но рязко различаващите се реакции - към днешна дата - които Европа е насочила към тези две ситуации, са предупредителен урок за онези, които се надяват на една по-хуманна и щедра Европа. Разликите също така помагат да се обясни защо някои от бягащите от Украйна - по-специално гражданите на Африка, Азия и Близкия изток - не получават същото щедро отношение като гражданите на Украйна.

reliefweb.int

Проект "Глобално задържане", 2 март 2022 г.

По време на "кризата" с бежанците през 2015 г. ЕС призова за задържане на пристигащите бежанци за срок до 18 месеца. Не така стоят нещата днес, след нахлуването на Русия в Украйна. Причините за тази разлика сочат неразрешимо предизвикателство в способността на Европа да приеме международния режим за закрила на бежанците.

Нахлуването на Русия в Украйна предизвика едно от най-големите и бързи движения на бежанци, на които Европа е била свидетел от края на Втората световна война насам[1]. към 2 март, само седем дни след началото на войната, се изчислява, че 874 000 души са избягали в съседните държави. Върховният комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) прогнозира, че през следващите седмици от страната може да избягат до четири милиона души[2]. Европейският съюз (ЕС) посочва по-висока цифра, като смята, че в крайна сметка бежанците може да са седем милиона[3]. Независимо от това коя цифра е вярна, вече е пределно ясно, че в Европа се разгръща безпрецедентно бежанско предизвикателство.

Макар ЕС да нарича това най-голямата хуманитарна криза, на която Европа е била свидетел от "много, много години"[4], важно е да се помни, че не толкова отдавна континентът беше изправен пред друго критично хуманитарно предизвикателство - бежанската "криза" от 2015 г., предизвикана от конфликта в Сирия. Но рязко различаващите се реакции - към днешна дата - които Европа е насочила към тези две ситуации, са предупредителен урок за онези, които се надяват на една по-хуманна и щедра Европа. Разликите също така помагат да се обясни защо някои от бягащите от Украйна - по-специално гражданите на Африка, Азия и Близкия изток - не получават същото щедро отношение като гражданите на Украйна.

Към момента на написване на този текст съседите на Украйна реагираха с публична и политическа подкрепа за бежанците. Политическите лидери заявиха публично, че бежанците от Украйна са добре дошли, а държавите се подготвят да приемат бежанците по границите си с екипи от доброволци, които раздават храна, вода, дрехи и лекарства[5]. Словакия[6] и Полша[7] заявиха, че на бежанците, бягащи от войната в Украйна, ще бъде позволено да влязат в страните им дори без паспорти или други валидни документи за пътуване; други държави от ЕС, като Ирландия, обявиха незабавното премахване на визовите изисквания за хората, идващи от Украйна[8].

В цяла Европа за украинските бежанци се осигурява безплатен обществен транспорт[9] и телефонна комуникация[10]. ЕС предлага да се възобнови действието на Директивата за временна закрила, въведена през 90-те години на миналия век с цел управление на мащабни движения на бежанци по време на кризата на Балканите[11]. по тази схема на бежанците от Украйна ще бъде предоставена временна закрила в страните от ЕС за срок до три години, без да се налага да подават молба за убежище, с право на разрешение за пребиваване и достъп до образование, жилище и пазара на труда.

ЕС предлага също така да се опростят граничният контрол и условията за влизане в страната за хората, бягащи от Украйна.[12] Украинските бежанци могат да пътуват в продължение на 90 дни без визи в страните от ЕС и много от тях се придвижват от съседните страни, за да се присъединят към семейства и приятели в други страни от ЕС.[13] В цяла Европа обществеността и политиците се мобилизират, за да покажат солидарност и подкрепа за бягащите от Украйна.

Ето как трябва да функционира международният режим за закрила на бежанците, особено по време на криза: държавите държат границите си отворени за тези, които бягат от войни и конфликти; избягват се ненужни проверки на самоличността и сигурността; бягащите от военни действия не се наказват за това, че са пристигнали без валидни документи за самоличност и пътуване; не се използват мерки за задържане; бежанците могат свободно да се присъединят към членове на семействата си в други държави; общностите и техните лидери посрещат бежанците с щедрост и солидарност.

Но ние знаем, че не така функционира режимът на международна закрила в Европа, особено в същите тези страни, които сега приемат бежанци от Украйна. Общественият дискурс в Полша, Унгария, Словакия и Румъния често е белязан от расистка и ксенофобска реторика по отношение на бежанците и мигрантите, по-специално тези от страните от Близкия изток и Африка, и те са приели враждебни политики като отдръпване на границите и драконовски мерки за задържане.

Пример за това е Унгария: През май 2020 г. Съдът на Европейския съюз установи, че произволното задържане от страна на Унгария на търсещи убежище в транзитните зони на границата ѝ със Сърбия е незаконно[17].

Унгария не беше единствена в суровия си отговор на "кризата" от 2015 г. В своята книга "Задържането на имигранти в Европейския съюз: В сянката на "кризата" (Springer 2020) изследователите от Global Detention Project (GDP) подробно описват развитието на системите за задържане на всички държави - членки на ЕС, преди, по време и след бежанската криза от 2015 г. Сред основните им изводи: През годините, предшестващи 2015 г., свързаните с миграцията задържания до голяма степен са били в платото в ЕС, но бежанският натиск е предизвикал значително увеличение на режимите на задържане в целия регион, които са останали в сила дълго след отшумяването на "кризата". Това увеличение беше подхранвано от антимигрантската реторика, която се разпространяваше от Брюксел из целия континент, подкрепена от общоевропейските директиви за миграцията, които позволяваха дълги периоди на задържане. Тогавашният председател на Европейския съвет Доналд Туск твърдеше, че всички пристигащи бежанци трябва да бъдат задържани за срок до 18 месеца, в съответствие с ограниченията в директивите на ЕС, докато се разглеждат молбите им[18].

Неотдавна, в края на 2021 г., ужасното отношение към мигрантите и търсещите убежище, повечето от които от Ирак и Афганистан, хванати в капан на границите на Беларус с Полша и Литва, предизвика възмущение в цяла Европа. Беларус беше обвинена, че използва като оръжие тежкото положение на тези хора, примамвайки ги в Беларус, за да продължат пътя си към страните от ЕС като отмъщение за санкциите на ЕС.

Полските гранични служители се отнесоха брутално към тези бежанци и мигранти, като много от тях получиха сериозни наранявания от полските и беларуските гранични служители. Хиляди хора бяха оставени в горите между двете страни в плачевни условия, без храна, подслон, одеяла и лекарства: най-малко 19 мигранти починаха при минусовите зимни температури. В отговор на тази ситуация Полша изпрати войници на границата си, издигна ограда от бръснач и започна изграждането на 186-километрова стена, за да предотврати влизането на търсещите убежище от Беларус. Полша също така прие законодателство, което ѝ позволява да експулсира всеки, който нерегламентирано пресече границата ѝ, и да забрани повторното му влизане. Дори преди противопоставянето между Полша и Беларус бежанците в Полша не бяха посрещнати топло. Много малко лица, търсещи убежище, получиха статут на бежанец (през 2020 г. от 2 803 молби само 161 получиха статут на бежанец), а голям брой бежанци и мигранти бяха задържани: през януари 2022 г. бяха задържани общо 1 675 мигранти и лица, търсещи убежище, в сравнение със само 122 души през цялата 2020 г.

На фона на тази скорошна история двойните стандарти и расизмът, присъщи на реакциите на Европа по отношение на бежанците, са очевидни. Днес от Брюксел не се чуват призиви за задържане на бежанците, бягащи от Украйна, за срок до 18 месеца. Защо? Защото, както каза наскоро българският министър-председател Кирил Петков за хората от Украйна: "Това не са бежанците, с които сме свикнали. ... Тези хора са европейци. ... Тези хора са интелигентни, те са образовани хора. ... Това не е бежанската вълна, с която бяхме свикнали, хора, за които не бяхме сигурни в тяхната самоличност, хора с неясно минало, които можеха да бъдат дори терористи"[19].

По подобен начин унгарският Орбан заяви, че всеки бежанец, идващ от Украйна, ще бъде "посрещнат от приятелите в Унгария", като добави, че не е нужно човек да е "ракетен специалист", за да види разликата между "масите, пристигащи от мюсюлманските региони с надеждата за по-добър живот в Европа", и помощта за украинските бежанци, дошли в Унгария заради войната[20].

За съжаление тези двойни стандарти се проявиха и в реакцията към чужденците, които бягат от войната в Украйна. Расте броят на разказите на студенти и мигранти от Африка, Близкия изток и Азия, които са се сблъскали с расистко отношение, пречки и насилие, опитвайки се да избягат от Украйна. Много от тях описват, че са били възпрепятствани да се качат на влакове и автобуси в украинските градове, докато приоритет са имали украинските граждани; други описват, че са били агресивно дърпани настрани и спирани от украинските граничари, когато са се опитвали да преминат в съседни държави[21]. Има и свидетелства за това, че полските власти са държали настрана африкански студенти и са им отказвали влизане в Полша, въпреки че полският посланик в ООН заяви на заседание на Общото събрание на 28 февруари, че твърденията за дискриминация на расова или религиозна основа на полската граница са "пълна лъжа и ужасна обида за нас". Той увери, че "гражданите на всички страни, които са пострадали от руската агресия или чийто живот е в опасност, могат да потърсят убежище в моята страна". Според посланика в Полша от Украйна са били приети хора от 125 различни националности[22].

Няколко африкански лидери - сред които най-вече нигерийският президент Мухамаду Бухари - остро разкритикуваха дискриминацията по границите на Украйна, заявявайки, че всеки има еднакво право да пресича международните граници, за да бяга от конфликт и да търси безопасност. [23] Африканският съюз заяви, че "съобщенията, че африканците са отделени за неприемливо различно третиране, биха били шокиращо расистки и в нарушение на международното право", и призова всички страни да "покажат еднаква съпричастност и подкрепа на всички хора, бягащи от война, независимо от тяхната расова принадлежност."[24] Подобни послания бяха споделени и от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш, който заяви в Туитър "Благодарен съм за състраданието, щедростта и солидарността на съседите на Украйна, които приемат хората, търсещи безопасност. Важно е тази солидарност да се разпростира без каквато и да е дискриминация, основана на раса, религия или етническа принадлежност"[25], както и Върховният комисар на ООН за бежанците, който подчерта, че "от решаващо значение е приемащите страни да продължат да приемат всички, които бягат от конфликт и несигурност - независимо от националността и расата"[26].

Кризата с бежанците в Украйна предоставя на Европа не само важна възможност да демонстрира своята щедрост, хуманитарни ценности и ангажираност с глобалния режим за закрила на бежанците; тя е и критичен момент за размисъл: Могат ли европейските народи да преодолеят широко разпространения расизъм и враждебност и да приемат универсалистичния дух на Конвенцията за бежанците от 1951 г.? Както се казва в член 3 от Конвенцията, всички държави членки "прилагат разпоредбите на тази Конвенция по отношение на бежанците без дискриминация по отношение на раса, религия или страна на произход"[27].



[1] Forbes, "Looming Ukrainian Refugee Crisis Presents Challenge Not Seen Since World War II," Andy J. Semotiuk, 28 February 2022, https://www.forbes.com/sites/andyjsemotiuk/2022/02/28/looming-ukrainian-refugee-crisis-presents-challenge-not-seen-since-world-war-ii/

[2] UNHCR Operational Data Portal, "Ukraine Refugee Situation," accessed 2 March 2022, http://data2.unhcr.org/en/situations/ukraine

[3] France 24, "Russian invasion risks displacing more than 7 million Ukrainians, says EU crisis commissioner," 27 February 2022, https://www.france24.com/en/europe/20220227-europe-must-prepare-for-millions-of-ukrainian-refugees-eu-commissioner-says

[4] France 24, "Russian invasion risks displacing more than 7 million Ukrainians, says EU crisis commissioner," 27 February 2022, https://www.france24.com/en/europe/20220227-europe-must-prepare-for-millions-of-ukrainian-refugees-eu-commissioner-says

[5]Radio Canada International, "Poland will help all Ukrainians fleeing war with Russia: officials," 25 February 2022, https://ici.radio-canada.ca/rci/en/news/1864902/poland-will-help-all-ukrainians-fleeing-war-with-russia-officials

[6]Schengen Visa Info News, "Slovakia Permits Entry for Ukrainians Fleeing the War Without Valid Travel Documents,"26 February 2022, https://www.schengenvisainfo.com/news/slovakia-permits-entry-for-ukrainians-fleeing-the-war-without-valid-travel-documents/

[7] Radio Canada International, "Poland will help all Ukrainians fleeing war with Russia: officials," 25 February 2022, https://ici.radio-canada.ca/rci/en/news/1864902/poland-will-help-all-ukrainians-fleeing-war-with-russia-officials

[8] Government of Ireland, Department of Justice, "Minister McEntee Announces Immediate Lifting of Visa Requirements Between Ukraine and Ireland," 25 February 2022, https://www.gov.ie/en/press-release/00aef-minister-mcentee-announces-immediate-lifting-of-visa-requirements-between-ukraine-and-ireland/

[9] Sean Goulding Carroll, "EU Rail Companies Offer Fleeing Ukrainians Free Rail Travel," Euractiv, 28 February 2022, https://www.euractiv.com/section/railways/news/eu-rail-companies-offer-fleeing-ukrainians-free-travel/

[10]Reuters, "Deutsche Telekom introduces free-of-charge calls to Ukraine," 25 February 2022, https://www.reuters.com/business/media-telecom/deutsche-telekom-introduces-free-of-charge-calls-ukraine-2022-02-25/

[11]Jacopo Barigazzi and Suzanne Lynch, "EU debates granting temporary protection to refugees from Ukraine," Politico, 27 February 2022, https://www.politico.eu/article/ukraine-refugees-european-union-war-russia-temporary-protection-debate/

[12] European Commission, "Ukraine: Commission proposes temporary protection for people fleeing war in Ukraine and guidelines for border checks," 2 March 2022, https://ec.europa.eu/neighbourhood-enlargement/news/ukraine-commission-proposes-temporary-protection-people-fleeing-war-ukraine-and-guidelines-border-2022-03-02_en

[13] Monika Pronczuk, "The European Union will ask states to grant asylum to Ukrainian refugees for up to 3 years," The New York Times, 27 February 2022, https://www.nytimes.com/2022/02/27/world/europe/european-union-ukrainian-refugees-asylum.html

[14]BBC News, "EU Court Censures Hungary Over Migrant Detentions," 14 May 2020, https://www.bbc.com/news/world-europe-52663910

[15] DW, "Victor Orban's Most Controversial Migration Comments," accessed 2 March 2022, https://www.dw.com/en/viktor-orbans-most-controversial-migration-comments/g-42086054

[16] Renata Brito, "Europe Welcomes Ukrainian Refugees -- Others Less So," AP News, 28 February 2022, https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-refugees-diversity-230b0cc790820b9bf8883f918fc8e313

[17]BBC News, "EU Court Censures Hungary Over Migrant Detentions," 14 May 2020, https://www.bbc.com/news/world-europe-52663910

[18] Izabella Majcher, Michael Flynn, and Mariette Grange, Immigration Detention in the European Union: In the Wake of the "Crisis," Springer 2020, https://www.globaldetentionproject.org/immigration-detention-in-the-european-union-in-the-shadow-of-the-crisis

[19] Renata Brito, "Europe Welcomes Ukrainian Refugees -- Others Less So," AP News, 28 February 2022, https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-refugees-diversity-230b0cc790820b9bf8883f918fc8e313

[20] About Hungary, "PM Orbán: Every refugee arriving in Hungary from Ukraine must be helped," 28 February 2022, https://abouthungary.hu/news-in-brief/pm-orban-every-refugee-arriving-in-hungary-from-ukraine-must-be-helped

[21] Stephanie Busari et. al, " Foreign students fleeing Ukraine say they face segregation, racism at border," CNN, 1 March 2022, https://edition.cnn.com/2022/02/28/europe/students-allege-racism-ukraine-cmd-intl/index.html

[22]Renata Brito, "Europe Welcomes Ukrainian Refugees -- Others Less So," AP News, 28 February 2022, https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-refugees-diversity-230b0cc790820b9bf8883f918fc8e313

[23] Emmanuel Akinwotu and Weronika Strzyżyńska, "Nigeria condemns treatment of Africans trying to flee Ukraine," The Guardian, 28 February 2022, https://www.theguardian.com/world/2022/feb/28/nigeria-condemns-treatment-africans-trying-to-flee-ukraine-government-poland-discrimination

[24]Renata Brito, "Europe Welcomes Ukrainian Refugees -- Others Less So," AP News, 28 February 2022, https://apnews.com/article/russia-ukraine-war-refugees-diversity-230b0cc790820b9bf8883f918fc8e313

[25] Antonio guterres, Twitter, 28 February 2022, https://twitter.com/antonioguterres/status/1498369409437425667

[26] UNHCR, Twitter, 27 February 2022, https://twitter.com/Refugees/status/1498042002633596930