Лицата на нашия глас

„Именно, защото се касае за човешки съдби, а не просто за абстрактни понятия и статистика, не можем да се отказваме.“

28.10.2021

Мартин Недков е кейс мениджър по проекта на ЦПП – Глас в България "Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане чрез прилагане на метода кейс мениджмънт и на алтернативи на задържането", изпълняван в партньорство с фондация Мисия Криле по Национална програма на България по  фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020г. (ФУМИ). Това е третото от поредицата интервюта с членове на екипа, чиято цел е да разкриват същността и смисъла на работата по този проект.

Проектът се изпълнява по Национална програма на България по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020г. (ФУМИ) във връзка с „Мерки в изпълнение на плана за действие на ЕС в областта на интеграцията и връщането на граждани на трети държави. Информационни кампании за повишаване на общественото съзнание. Изграждане на система за мониторинг на принудителното връщане“.

Проектът цели предоставяне на холистична подкрепа в рамките на 24 месеца на 80 чужди граждани на територията на България, които попадат в категорията "уязвими лица" според чл. 3, т. 9 на Директива 2008/115/ЕО (Директива за връщането), и същевременно са в процедура по връщане в страна на произход или транзит, или трета сигурна страна, но връщането им е отложено съгласно член 9 и член 14, параграф 1 от Директива 2008/115/ЕО. Основни цели на проекта са да се оптимизира процеса на връщане, като се прилага диференциран, балансиран и хуманен подход към уязвимите лица, гарантиращ правата и достойнството на нелегалните мигранти в процедура по връщане.

Адвокат Мартин Недков завършва магистърска степен по право през 2011 г. След дипломирането си избира да работи в защита на правата на човека. От 2015 г. до днес работата му като практикуващ адвокат се фокусира върху проблемите на бежанското и миграционното право. Той е член на екипа на ЦПП „Глас в България“ от 2017 г.

 

1.От колко време ти лично имаш опит като кейс мениджър и какво означава методът „кейс мениджмънт“, вирее ли на родна почва?

С понятието „кейс-мениджмънт“ се сблъсках за първи път през 2017г., когато този иновативен подход беше въведен в работата на ЦПП „Глас в България“ посредством проект финансиран от Европейската програма за интеграция и миграция (ЕПИМ). Същият касаеше възможностите да се проследят случаите на конкретни незаконно пребиваващи чужденци или такива с несигурен статус (представляващи представителна извадка предвид напълно различните си гражданство, етнос, образование, семейно положение и т.н.), както и тяхното развитие във времето (промяна в правното положение, нуждите им, визията им за престоя им в страната и т.н.). Целта беше да се овластят самите лица и да се промени подходът на държавните органи при определяне на обезпечителните мерки, налагани по реда на ЗЧРБ. Тоест да се ограничи имиграционното задържане като основна мярка, прилагана почти винаги без оглед на конкретните обстоятелства в случаи с по-леки такива. Независимо, че това не се случи и задържането с цел извеждане продължава да  е основна, а не крайна мярка (както би следвало да е), все пак се наблюдава един все по-внимателен подход от страна на компетентните органи особено в случаите, когато налице са очевидни възможности за прилагане на алтернативна на задържането мярка. Това ме обнадеждава, че работата ни е имала смисъл. Иначе в нашата дейност „кейс мениджмънт“ представлява един холистичен подход към случаите. Смисълът му е да не бъде ограничавана работата с конкретно лице единствено до предоставянето на правна помощ и представителство пред съда и/или институциите по конкретно административно производство (въпреки, че фокусът на ЦПП „Глас в България“ е именно правната работа), а съдействието, което се оказва, да се разпростре  в сфери като социалната дейност. Практиката показва, че този подход е удачен, защото чисто правната работа понякога е крайно фрагментирана, а нуждата на цялостна визия върху случая извън нейния фокус е  много по-ефективна.

2.Какви са предимствата на „кейс мениджмънта“ подхода?

Чрез цялостното менажиране на случая на човек ние придобиваме по-ясна визия за това какъв подход следва да се приложи с оглед ефективното разрешаване и резултат. Проследяваме не конкретна негова правна процедура, а цялостния му престой. Съдействаме му през цялото време. Присъстваме на интервюта по подадена молба за закрила пред ДАБ, следим производството, наясно сме дали има нужда от експертна помощ извън правната такава (медицинска, психологическа, социална). Следим развитието на процедурите, по които е страна и това ни дава възможност за интервенция във всеки един момент. В случай, че правният статут се промени от търсещ закрила в незаконно пребиваващ чужденец, сме наясно с възможностите, които има да не бъде задържан и да с еприложи алтернатива на задържанети (имаме връзка с близки, хазяи, работодатели, чието съдействие търсим). При последващи процедури поздаваме случая на човека задълбочено до степен, че всяка промяна в обстоятелствата ни дава възможност за по-нататъшни действия. Систематичираме документация и информация по случая   човека, така че те да са на негово разположение или на разположение на институциите във всеки един момент. Всичко това съответно спомага за по-качественото разрешаване на случаите. При този подход нишката между клиент и адвокат не се къса с приключване на конкретно процесуално действие, както е по-принцип, а продължава. Познаването на съответния случай в детайли и цялост пък предполага по-адекватно и цялостано съдействие, когато е възможно и необходимо.

3.Какви са най-големите трудности и пречки за успешното водене или приключване на случаите, по които работиш в този проект?

Работата  с хора винаги е свързана с трудности. Най-големите, разбира се, са свързани с липсата на законова уредба за уреждане на статута на дългосрочно незаконно пребиваващите чужденци. Напълно ясно е, че не всички от тях в действителност са бежанци и следва да им бъде предоставяна закрила, което да узакони престоя им. Въпреки това тези хора явно е трудно, или невъзможно да бърат връщани в техните държави по редица причини. Факт е и, че за повечето България е транзитна страна и те решават да продължат към Западна Европа (отново по ред мотиви, някои от които не се свеждат до избор, а до липса на възможност). В същото време някаква част от тях решават да останат и да се установят тук. Така попадат в това много особено положение да не бъдат депортирани, но и да нямат право да останат тук (не толкова физически, защото те реално присъстват, колкото юридически - нямат право на достъп до пазара на труда, на социално осигуряване и достъп до елементарни социални услуги и т.н.). С течение на времето тези хора се интегрират,  често доста успешно. Научават езика, създават семейства с български граждани, имат деца. Наистина е трудно да работиш с такива случаи при положение, че изначално си наясно, че шанса за някакво положително развитие при тях е минимален. Разбира се има и положителни примери, но се касае по-скоро за индивидуални казуси, които не създават и не установяват някаква практика. Трудна е работата ни с институциите, които понякога ни приемат враждебно и като хора „от другата страна на барикадата“. Аз смятам, че трябва да си сътрудничим в посока разрешаване на съответния проблем. Радвам се, че това все по-често се случва и успяваме да стиковаме работата си. Трудно е и, когато хората очакват от теб повече от това, което е възможно, защото те имат една визия за развитието на техния случай, а обстоятелствата не предполагат нейното реализиране.

Що се отнася до работата конкретно по този проект, трудна е понякога първоначалната идентификация на уязвимите лица особено за мен, като човек без специална експертиза . Тук идва ролята на други експерти - психолози, които да съдействат за правилното идентифициране на съответните хора. Трудност е и убеждаването на институциите, че съответно лице попада в целевата група на проекта, защото нашите критерии и тяхното тълкуване понякога се различават .

4.Ти си адвокат от повече от 5 години. Как започна за теб правото?

Всъщност вече седма година съм адвокат, а как започна вече нямам ярък спомен, тъй като се е оформило като концепция за това какво искам да правя още в ученическите ми години.

5.Какво запали у теб искрата да се посветиш на правата на човека? Защо избра да помагаш именно на тази уязвима група, каквито са мигрантите и бежанците?

Явно темите, свързани с маргинализирани групи, каквито са бежанците, са наистина непопулярна тема, защото този въпрос ми е бил задаван през всички тези години, откакто се занимавам с бежанско и миграционно право. И досега обаче нямам еднозначен отговор на него. Съприкосновения с бежанското право имах още като студент, някъде в първите години на следването си. Не беше основен предмет заложен в програмата, а избираем. Нямам спомен защо реших, че искам да уча именно него. Спомням си обаче, че този курс водеше професор Благой Видин, който първи в България е създал място, в което мигрантите и търсещите закрила да получават безплатна правна помощ и съдействие - Правната клиника за бежанци и мигранти към СЪ „Климент Охридски“ (през чиято школа пък са минали много от адвокатите, които в момента са основните имена, работещи с бежанци и мигранти). В университета за първи път имах контакти с такива хора. Много от тях, научавайки, че следвам и неразбирайки разликата между студент и практикуващ адвокат, ме молеха да поемам техните случаи. Така от желание за съдействие постепенно навлязох в материята и ми се изясниха проблемите, които имат тези хора (които и до ден днешен си остават все същите, което за съжаление води до извод за застой на процесите в системата). Постепенно реших, че това може да се превърне в моя основна дейност. В периода, когато завършвах и положих изискуемите изпити за практикуване на адвокатската професия, тъкмо се разгаряше сирийската криза и числеността на мигрантите у нас нарасна неимоверно за месеци, а специалистите в тази област на правото не бяха много.

6.Зад всеки един случай стои човешка съдба, а понякога и такива на цели семейства. Откъде черпиш сила да продължиш да се бориш за правата им, въпреки трудностите?

Именно, защото се касае за човешки съдби, а не просто за абстрактни понятия и статистика, не можем да се отказваме. Много често се оказва, че тези хора освен на нас няма на кого друг да разчитат. Ние сме техният „глас“ пред обществото и институциите. Самото име на Фондацията „Глас в България“ е много правилно формулирано, тъй като сме гласът на безгласните – онези, които останалите не разбират поради езиковата бариера или поради нежеланието да чуят, дори когато тя липсва.

7.Каква мисия си си възложил в рамките на този проект?

Не мисля, че имам такава, а и „мисия“ в конкретния случай ми звучи високопарно. Вътрешното ми желание, както и във всичко, което правя, е да дам всичко от себе си този проект да е успешен – не с отчитане на конкретни резултати (така че чисто формално да се води такъв), а да има реален прогрес при развитието на отделните случаи и при работата на институциите.