Новини

ИЗГУБЕН НА ЛЕТИЩЕТО В КАБУЛ. ЕДНА ГОДИНА ПО-КЪСНО.

22.08.2022

Точно преди една година, на 22 август, А.Х. остава приклещен в тълпата на летището. Баща му, майка му и по-малките му брат и сестри заминават за Америка. А.Х. започва своето дълго пътуване.

Преди една година, в средата на месец август 2021г. светът беше разтърсен от една новина - Талибаните превзеха столицата на Афганистан Кабул, а президентът Ашраф Гани напусна страната.Спомняме си кадрите на тълпи от хора на летището в Кабул, опитващи да се качат в самолети. Мнозина успяват да се спасят, мнозина не успяват.

Днес, година по-късно, милиони в Афганистан са обречени на гладна смърт. В отчаянието си, все повече семейства в страната буквално продават децата си. Здравеопазването в страната също е в колапс. Финансовата помощ, към Афганистан от Западът беше ключова през последните години. След връщането на талибаните на власт обаче, тази помощ секна. Международната общност е изправена пред дилема. За да може да осигури спешно необходимата хуманитарна помощ в страната, тя трябва да сътрудничи с талибаните, което на практика означава да режима, който драстично нарушава човешките права, правата на малцинствата, и най-вече на жените и момичетата.

Година по- късно, след превземането на Кабул от талибаните, тревожните заглавия продължават да са водещи за световните медии. Но зад всяка новина, зад всяко заглавиеq остават неизвестни десетки хиляди човешки съдби, за които няма място в заглавията. Това са истории за човечност и любов, но и страх и насилие, истории за отчаяние, но и надежда, истории – преживяни, но неразкани.

Такъв е случаят и с петнайсет годишния А.Х. Преди една година, след като талибаните превзеха Кабул, САЩ и други западни държави започнаха да евакуират своя дипломатическите служители и техните семейства. Едно от тях е семейството на А.Х, чийто баща е дългогодишен служител в американските военни сили в Афганистан.

А.Х:

„На 15 август миналата година, Талибаните превзеха цялата страна. Но няколко дни преди това, талибаните започнаха да превземат различни градове. Нямахме никакъв контакт с баща ми и никаква информация за него. Бяхме в паника, защото до нас достигаха слухове, че може да е заловен и арестуван от талибаните. Градът, в който живеехме е Джелалабад. Един ден, след като превзеха и нашия град, се обади баща ни. Той каза, че трябва веднага да напуснем града, защото страната вече е превзета. Майка ни ни събуди една нощ с брат ми и сестрите ми и каза, че трябва да тръгнем сега. Когато тръгнахме беше много трагичен и емоционаллен момент за нас. Не знаехме дали ще успеем изобщо да се измъкнем и стигнем до летището в Кабул. Беше трудно и просто така, посред нощ да оставим дома си и само с дрехите на гърба си да тръгнем за летището, без да знаем какво ни очаква.“

Точно преди една година, на 22 август, А.Х. остава приклещен в тълпата на летището. Баща му, майка му и по-малките му брат и сестри заминават за Америка. А.Х. започва своето дълго пътуване.

А.Х.:

„Баща ми ни чакаше на гейта за самолета. Американските воненни сили бяха направили нещо като коридор, по който всички, които имаха право да могат да достигнат до гейта. Бяхме се хванали за ръце, за да не се изгубим в суматохата. Най-отпред бяха по-малките ми брат и сестри, след това майка ми и накрая аз. В един момент мощна вълна залюля цялата тълпа и аз просто изпуснах ръката на майка ми. Затвориха гейта, точно след майка ми. Аз останах в тълпата. Единственото, което е усетих в този момент, е че съм сам, толкова сам и непоносимо тъжен!“

А.Х. розбира, че единственият му шанс е да бяга нелегално. И така започва своето дълго пътуване. Затворен в багажника на различни автомобили часове наред, заедно с други бягащи, за да се спасят, той прекосява нелегално граници и държави, за да стигне до България – страна, за която не е чувал дори. Граничните полицаи не го допускат да влезе в страната, бият го и го оставят гол в снега при минусови температури. А.Х. няма друг избор освен да продължи да опитва и успява. Попада в бежански лагер в София, месец по-късно се среща с Диана Радославова от ЦПП – Глас в България и историята продължава. Докъде е стигнал А.Х. година по-късно, продължава ли неговото пътуване и накъде! Тъжна, но и вдъхновяваща – цялата история на дългото пътуване на А.Х., разказана от самия него, очаквайте скоро.