10.03.2021
Дискусията за и с жени мигранти и бежанци в България по случай Международния Ден на Жената 8-ми Март 2021г. през погледа на Мартина Друмева - студент по Арабистика в СУ "Св. Климент Охридски" и доброволец в ЦПП - Глас в България.
Жената. Океан от топлина, в който всеки иска да се потопи. Бъклица, пълна с грижа, от която всеки иска да отпие. Захарен памук от обич, сладък като майчина милувка.
Жената. Скала, опора, стълб. Криле, надежда, утроба за мечтите.
Жената. Начало и край. Път. Безграничност.
Всичко това, редом с много други неща, е жената. На осми март празнуваме в нейна чест и възхваляваме и нейните цветове, и нейните тръни. А в градината на България цъфтят не само българките, а и много други жени, които са изковали своя живот въпреки - въпреки трудностите, въпреки лишенията, въпреки страха, въпреки различията, за да разцъфнат тук и сега, на друга почва. Това са жените мигранти и бежанци търсещи и получили закрила у нас. Някои от тях разказаха своите истории и отправиха своите призиви за солидарност по време на осмомартенската дискусия, организирана от Център за правна помощ – Глас в България и фондация „Мисия Криле“, в която взеха участие и представители на различни организации. В рамките на близо два часа онлайн-дискусията се превърна в огнище на близост и солидарност, в което на централно място беше жената, силата ѝ и нейната многоликост.
Модератор на срещата беше Росица Атанасова – експерт по застъпничество към Центъра за правна помощ-Глас в България. Тя даде думата първо на професора по политически науки Анна Кръстева, която направи момента снимка на женската имиграция в страната и призова към взаимно вдъхновение между българките и жените бежанци и мигранти. Проф. Кръстева е и научен ръководител на една млада и вдъхновяваща дама от Мали – Йапама Доло, чийто магистърски труд е посветен на „одисеята на африканските жени в България“. Йапама представи основни моменти от него, проследявайки причините на жените да напуснат Африка, както и трудностите по пътя към България и живота в страната. Тя акцентира върху нуждата от кооперативи и общности, които да установят обмен и да засилят връзките между българките и африканките, които споделят помежду си много общи черти.
След това думата взеха и експертите в лицето на адвокат Десислава Тодорова от Център за правна помощ – Глас в България и Диана Димова – ръководител на фондация „Мисия Криле“. Адвокат Тодорова очерта предизвикателствата пред жените, които кандидатстват за международна закрила и необходимостта от комплексен подход, по който да се подхожда към тях с оглед на често уязвимата им позиция в обществото във времена на криза, както и ограничените им в някои държави права. Диана Димова направи словесен портрет на жените бежанци и мигранти в България, като разказа за техния силен дух и несломимата им майчинска грижа и борбеност. Тя завърши с призива на девет жени бежанци от различни страни, които се обръщат към българките, за им кажат: „Ние съществуваме и сме тук. Оцеляхме. По-силни сме. Борете се за бъдещето си и за децата си. Щом можем ние, значи можете и вие“.
Последваха и историите на две от представителките на Бежанския консултативен съвет – Сара Алкаф от Йемен и Фаегех Ешкевари – Фей от Иран. Сара разказа за дискриминацията, с която се е сблъскала, но и за добрите хора, с които съдбата я е срещнала у нас. Тя добави и че всички сме уязвими, преживели сме различни трудности и именно това трябва да ни сплоти и да ни накара да се хванем за ръце и занапред да се борим заедно. Фей, от своя страна, отбеляза колко свободна се чувства в България, разказа за покриването на жените в Иран и акцентира върху над 100-годишните феминистки движения в България и Иран и тяхната фундаментална важност в развитието на двете общества. В дискусията трябваше да присъства и Силсила Махбуб от Афганистан, но тя участваше в телевизионно предаване по същото време. Въпреки това беше записала видеообръщение към останалите жени.
На финала на дискусията Мужган от Афганистан и Мариам от Иран разказаха своите истории и благодариха за помощта, която са получили в България. Надя Кожухарова от „Анимус“ подчерта, че асоциацията е винаги насреща за жените бежанки и мигранти и техните деца, а Емилия Братанова ван Хартен от ВКБООН приветства прекрасната инициатива и дискусия и добави, че е важно да бъдат показвани добрите примери и да бъдат разрушавани стереотипите за тези жени.
Жените бежанки и мигранти нямат нужда от спасители – те са достатъчно силни, борбени и целеустремени. Те имат нужда гласът им да бъде чут в България, а и извън нея. Всяка от тях има криле, които дори и прекършени летят из простора на мечтите. Нашата мисия като жени и като хора е просто да летим редом с тях.