Лицата на нашия глас

„Не мога да помогна на всички, но мога да помогна на един, после на още един, след това на друг... Това е моята мисия в този проект.“

20.01.2022

Ивайло Ябълкаров е кейс мениджър към фондация "Мисия Криле". Организацията е партньор на „ЦПП – Глас в България“ в започналия през 2021 г. проект "Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане чрез прилагане на метода кейс мениджмънт и на алтернативи на задържането", съфинансиран от Националната програма на България по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020г. (ФУМИ).

Това е четвъртото от поредицата интервюта с членове на екипа, чиято цел е да разкриват същността и смисъла на работата по този проект.

1. От колко време ти лично имаш опит като кейс мениджър и какво означава методът „кейс мениджмънт“, вирее ли на родна почва?

Моят опит като „кейс мениджър” не е отдавна. През последните 2 години ми се случва, в различни проекти на Фондацията, да изпълнявам подобни роли.

Спомням си, първият път, когато чух за ролята на кейс мениджъра, беше в една среща по един важен и голям проект с представителите на организацията, която ни подкрепяше в изпълнението му. Единият от тях беше дама от Италия с огромен опит, работила на различни места с различни култури. Тя говореше за „кейс мениджмънта” като нещо, което е естествено да знаем и да прилагаме. Усети нашата неувереност и започна да ни разказва и да ни предоставя материали, които да ни запознаят по-подробно. В течение на времето разбрах, че този подход не е чак толкова непознат метод. На работа често възлагаме на колега да бъде ключов специалист по даден случай. Установих, че има много прилики, но и някои разлики. Все пак мисля, че методът, в който има конкретен човек, който е обединяващо и свързващо звено на всички, които работят по даден случай, вече не ни е толкова чужд. Все повече на родна почва осъзнаваме нуждата някой да носи отговорност и да бъде „мотор” в подкрепата на дадена личност или семейство.

 

2. Какви са предимствата на „кейс мениджмънта“ подхода?

Предимство е, че се знае кой е човекът, движещ действията по подкрепа в един случая. Той е човекът, който познава хората и индивидуалните им нуждите. С него те изграждат доверие и взаимоотношения. За мен „кейс мениджърът” играе ролята на разпределителя във волейболната игра. Разпределителят е този, който насочва топката в различни посоки според нуждата на играта. Той е отговорен и ключов за развитието на даден гейм. Следвайки спортната аналогия, кейс мениджърът е фигурата, която разпределя нуждите на клиента към различните специалисти. Един човек, който е подкрепен от различни хора за доброто на клиента.

 

3. Какви са най-големите трудности и пречки за успешното водене или приключване на случаите, по които работиш в този проект?

Трудностите и пречките са много и са от различно естество. Препятствие е разстоянието между нас. Хората, с които работя, са предимно в Харманли, а екипът, с когото координирам работата, е пръснат в Стара Загора, София, Харманли. Пречка е и езиковите и културни различия, за които имаме нужда от медиатор (преводач), което понякога отнема време, а и допринася още субективизъм. Не винаги може да се реагира мигновено на нуждата на клиента. Трудност е и цялостната ангажираност на всеки, който работи по проекта. Повечето от нас работят допълнително и времето не достига. Предизвикателство е, че хората, които имат нужда от подкрепа са много, а ние сме малко. Не винаги можеш да реагираш своевременно на всяка потребност. Препятствие е и цялостното отношение на обществото към търсещите закрила. Със сигурност има и други предизвикателства, но тези са първите, които ми идват на ум.

 

4. Какво е особеното на ролята кейс мениджър? С какво се различава от работата ти като психолог по даден случай?

В работата ми като психолог и тази на кейс мениджър има разлика. Работя като психолог в социална структура и случаите, които поемам, често ги движа сам или най-много в партньорство с някой колега. Наясно сме със заявката на клиента и работим само и единствено в посока реализирането ѝ, докато в ролята ми на кейс мениджър съм отговорен да подкрепя клиента цялостно. Трябва да знам към кого да го насоча относно здравните му нужди. Трябва да съм наясно кой може да го подкрепи по правните въпроси. Трябва да му съдействам при поемане на психологическите и социалните потребности. Кейс мениджърът е като двигателя в колата. Не е лека ролята му. Без него случаят може да не се „движи”.

 

5. По професия си психолог. Как избра да се занимаваш именно с човешката психика?

Може да звучи изтъркано, но по някакъв начин професията ме избра. Всъщност това не беше първото ми желание. Даже не беше и второто ми желание. Понякога обаче се случва нещо, което, на пръв поглед, изглежда неприятно, но след време разбираш, че е благословение. В моя случай винаги съм искал (и съм се старал) да помагам на хората. Често се случваше да бъда човекът, който да утешава и насърчава другите. Явно несъзнателно съм се подготвял за този момент. Някъде там си представях и че ще работя за голяма организация, която помага на уязвимите хора по целия свят. В един момент (преди 14 години) започнах да работя като психолог. Не е лесно, често се сблъскваш с най-лошото и най-драматичното в света, но си заслужава и не съжалявам за направения избор.

 

6. Какво запали у теб искрата да се посветиш на правата на човека? Защо избра да помагаш именно на тази уязвима група, каквито са мигрантите и бежанците?

Аз съм човек, който обича добрите филми и чудните книги. Много филми съм изгледал и до доста книги съм се докоснал. Малко или много съм вдъхновен от тях. Животът ми до този момент все ме свързва с хора в уязвима позиция. В Библията се казва, че Бог утешава, за да можем и ние да утешаваме тези, които се нуждаят от утешение. Самият аз доста пъти съм бил утешаван. Ако мога да бъда полезен на някого, защо да не бъда? А бежанците и мигрантите са едни от най-уязвимите хора. Не съм живял в чужбина, но когато се е случвало да пътувам, съм си давал сметка колко е трудно да бъда на чуждо място, с непознати хора и институции, понякога и с чужд език. А ако аз съм ходил в чужбина по работа или на екскурзия, то огромна част от хората, които идват в България и търсят убежище, бягат за живота си. При първите си контакти с такива хора имах някакви предубеждения и страхове, но, слушайки техните истории, разбирам, че е геройство това, което те правят. Понякога тези хора имат нужда просто от подадена ръка. От моята подадена ръка...

 

7. Като психолог сигурно често се сблъскваш с травми и проблеми от различно естество, особено при бежанци, преживяли военни конфликти. Откъде черпиш сила да продължиш да се бориш за правата им, въпреки трудностите? Как запазваш своето ментално здраве при срещите с човешки трагедии?

Аз водя разпити в т.н. „Синя стая”. Това е помещение, в което деца жертва или свидетели на насилие разказват на психолог преживяното от тях. Работата ми там, а и като цяло работата ми в социалната сфера ме научи, че е много важно да обърна внимание на моите емоции, мисли и чувства, за да мога да оцелея психически и да мога да бъда полезен. Това, което правя след поредната тежка история са няколко малки и прости неща. Говоря... Говоря със супервайзор за моите чувства и емоции. Говоря с колегите, с които работим заедно. Не оставям емоциите, мислите, гнева си потиснати, а им позволявам да бъдат вербализирани, валидизирани и „пуснати на свобода”. Второто, което правя е да слушам музика. Понякога тя е много драматична, но това ми действа като лекарство. Имам си стилове, композитори и песни, които са моите „хапчета”. След тежък ден с тежки случаи имам нужда да се прибера и да се потопя в домашните си задължения, да бъда със семейството си.

 

8. Каква мисия си си възложил в рамките на този проект?

Има една история, която съм чувал в различни версии, но ще я разкажа във версията, която най-много ми допада. След ужасна буря по брега на морето имало много морски звезди, които били извхърлени на сушата и не може ли да се върнат във водата. Скоро щели да умрат без вода. Възрастен човек се радвал на свежия въздух и се разхождал по брега. Отдалеч видял малко момче, което се навеждало и вземало нещо от плажа. Воден от любопитството си се запътил към детето. Когато приближил, забелязал, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега мъжът забелязал, че целият плаж бил обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди. Възрастният мъж попитал момчето: "Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!" Момчето го погледнало, взело една морска звезда от пясъка, хвърлило я в океана и казало: "Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!"

Не мога да помогна на всички, но мога да помогна на един, после на още един, след това на друг...Това е моята мисия в този проект.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ЦПП - Глас в България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Отговорния орган.