Новини

Позиция на Център за правна помощ – Глас в България и Фондация за достъп до права ФАР относно смъртен случай в СДВНЧ – София, в. „Бусманци“

01.07.2021

В Център за правна помощ – Глас в България и Фондация за достъп до права сме дълбоко натъжени от новината за починала възрастна жена в центъра за задържане на чужденци СДВНЧ – София в кв. „Бусманци“. По наличната към момента информация, 83-годишната жена от арменски произход е била в тежко здравословно състояние, заради което е докарана в центъра с линейка на 23 юни. По-късно същия ден е починала. Жената е била принудително настанена в СДВНЧ със заповед на Йотко Андреев, който оглавява отдел "Миграция" при СДВР на МВР. 

В Център за правна помощ – Глас в България и Фондация за достъп до права сме дълбоко натъжени от новината за починала възрастна жена в центъра за задържане на чужденци СДВНЧ – София в кв. „Бусманци“. По наличната към момента информация, 83-годишната жена от арменски произход е била в тежко здравословно състояние, заради което е докарана в центъра с линейка на 23 юни. По-късно същия ден е починала. Жената е била принудително настанена в СДВНЧ със заповед на Йотко Андреев, който оглавява отдел „Миграция“ при СДВР на МВР. 

Напомняме, че имиграционното задържане обслужва единствено връщането и е законно, само когато има „разумна възможност“ (чл. 44(8), Закон за чужденците в Република България (ЗЧРБ) и чл. 15(4), Директива 2008/115) то да бъде осъществено в обозримото бъдеще. Правното основание за издаването на заповед за принудително настаняване в СДВНЧ е наличието на опасност от укриване или действия на чужденеца, които възпрепятстват връщането му (чл. 44(6), ЗЧРБ). Когато съществуват пречки лицето да напусне незабавно страната и няма насрочени действия за предстоящото му извеждане, органът, издал заповедта за връщане, следва да разпореди изпълнението на алтернатива на задържането (чл. 44(5), ЗЧРБ). При налагане на принудителната мярка, също така, компетентните органи имат задължение да отчетат принадлежността на чужденеца към уязвима група (чл. 44(2)).

През 2016г. допълнителни обезпечителни мерки бяха въведени в ЗЧРБ, но тяхното приложение остава ограничено на практика. По този начин задържане в СДВНЧ се прилага по презумпция спрямо всяко лице, което по една или друга причина е загубило правото си на пребиваване, дори при липсата на каквато и да е възможност то да бъде върнато в страната си на произход или в трета страна. Новата Национална стратегия по миграция на Република България 2021-2025 също не отчита, че принудителното настаняване в СДВНЧ е приложимо единствено като крайна мярка. Документът изтъква, че България поддържа постоянен капацитет за „принудително настаняване“ на незаконно пребиваващи чужденци, който дори е надграден с финансовата подкрепа на Механизма за спешна помощ по ФУМИ.

Починалата жена действително не е имала право на пребиваване в страната, но предвид критичното ѝ здравословно състояние, нито едно от условията за задържането и не е удовлетворено. Въз основа на нашия опит, истинската причина за задържането на изключително уязвими лица в СДВНЧ е липсата на ясна процедура за оценка на уязвимостта, липсата на алтернативи, затрудненият достъп на хората в нередовен престой до животоспасяващи услуги и задържането по презумпция, а не като крайна мярка. Това е разговор, който е изключително важно да водим, за да се избегнат подобни трагични случаи в бъдеще.

Както сме споделяли в многобройни събития, писма, публикации и разговори със служители, добри практики при прилагането на алтернативи на задържането от други страни-членки на ЕС могат да помогнат да намерим по-добри решения в България. В Германия и Швеция, например, властите издават временно разрешение за пребиваване на мигранти, които не могат да бъдат върнати, и те пребивават в центрове от отворен тип. Във Виена, Барселона и Мадрид, от друга страна, неправителствени организации предоставят жилищно настаняване на хора в нередовна ситуация, в сътрудничество с отговорните институции, но независимо от държавно финансиране. Няма причина тези модели да не намерят приложение и в България, която има ангажимент да уважава човешкото достойнство.