Лицата на нашия глас

„(…) това, което остава за човека, е, че там някъде, в някоя страна, е имало група хора, които са били добронамерени и са се опитали да му помогнат в нужда“

09.09.2022

Анета Морфова е психолог по проекта на „ЦПП – Глас в България" „Подкрепа на уязвими лица измежду гражданите на трети страни в процедура по връщане чрез прилагане на метода кейс мениджмънт и на алтернативи на задържането", изпълняван в партньорство с фондация Мисия Криле и съфинансиран от Националната програма на България по фонд „Убежище, миграция и интеграция“ 2014-2020г. (ФУМИ). Това е седмото от поредицата интервюта с членове на екипа, чиято цел е да разкриват същността и смисъла на работата по този проект.

1.  От колко време имате опит като психолог и психотерапевт и как работата Ви се вписва в метода „кейс мениджмънт”?

Имам опит като психолог от 2007 г., а от 2014 работя като психотерапевт. „Кейс мениджмънт“ подходът, или на български „управление/водене на случаи“, се отнася към дадено лице, което има нужда да му бъдат предоставени повече от един вид услуги. Този термин възниква в Съединените щати по повод управление на случаи на хора в медицинската практика, които имат множество заболявания, съответно множество различни нужди. Целта му е да се намали стойността на разхода по обгрижване на един човек, като се координират по-добре услугите, които му се предоставят. В рамките на социалната сфера, обаче, където социални работници стават кейс мениджъри и водят определен случай, подходът се превръща много повече от това.

Идеята на кейс мениджмънта е да има един човек, който има поглед над нуждите на дадено лице, да направи оценка, да степенува нуждите по спешност и по важност и да може да изработи план те да бъдат удовлетворени по най-добрия и ефективен начин за човека от гледна точка на стойност, необходимост и наличност на услугата.

Така се избягва ситуацията от комунистическите вицове, където една бригада разкопава сутринта, другата закопава следобед, а тази, която на обяд е трябвало да постави тръбите, не е дошла. Когато нещо подобно се случва, не само се харчат пари излишно, а, което е и по-важното, страда един човек, на когото не може да се предостави това, от което има нужда.

Кейс мениджмънт подхода изисква работа в мултидисциплинарен екип, който тук, в рамките на организацията, се състои от кейс мениджъри, адвокати, психолог. Работи се в партньорства и с други неправителствени организации. Има мрежа - група от хора, които работят по различен начин, предоставят различна услуга и заедно обгрижват даден човек според плана, направен от кейс мениджъра.

Наличието на психолог в един мултидисциплинарен екип, работещ в случая с уязвими хора, е задължително. Това, което правя аз конкретно, е на първо място консултации за оценка на уязвимостта. Установява се наличието и вида уязвимост. При нужда правя консултации, стига самият човек да иска и да има нужда от такива. Всъщност бенефициентите на проекта могат да получат психологическа помощ, било то тук в офиса на ЦПП „Глас в България“ или на място в СДВНЧ-Бусманци, където някои от тях са настанени.

Според мен тези оценки на уязвимост помагат на кейс мениджъра, за да може да оцени по спешност нуждите на хората в случаите, които управлява. Ако има хора, които са в лошо състояние, те биват насочени към психиатър, който при нужда им назначава медикаментозно лечение. Ако има лице, което е в суициден риск, да може да се вземат навременно мерки. Част от хората, с които сме се виждали в СДВНЧ-Бусманци са били премествани в медицинския сектор именно защото са били в тежко състояние. Под „тежко“ нямам предвид физически наранявания или болест, изискващи лечение, а просто психически те не са стабилни.

2.   Какви са предимствата на „кейс мениджмънт“ подхода?

От моя гледна точка най-важното, което кейс мениджмънт подхода предоставя, е комплексна грижа, съобразена със самия човек, който има нужда от нея. Има един човек, кейс-мениджърът, който е запознат с голяма част от аспектите на живота на бенефициента, съответно познава неговите нужди. Кейс мениджмънтът изисква също така поддържане на взаимоотношения с хората. Изгражда се доверителна връзка, която също спомага за излизането от уязвимост и изолация, конкретно в този проект, но и в независимо от това в каква ситуация се използва подходът.

Друго предимство е намаляването на разхода за доставяне на услуги. Те не се предоставят по формални критерии, а след оценка на конкретния човек. Не се извършват действия, които са излишни, ако човек например не иска дадена услуга. Така се създава и у самия бенефициент усещане, че някой го познава и предоставя на него това, от което има нужда. Благодарение на този подход се създава усещане за грижа.

3.  По професия сте психолог и психотерапевт. Каква по-конкретно е ролята Ви като част от кейс мениджмънт екипа?

При мен попадат лица посредством кейс мениджъра. Той се вижда с хора, които споделят, че се чувстват зле или че са преживели някаква травма. Имало е случаи и изцяло по негова преценка да идват хора при мен, например човек, с когото той работи вече половин година и в момента му изглежда тъжен, лаконичен, отслабнал. Кейс мениджърът насочва към мен лицата за оценка на уязвимост и идентифициране на вида ѝ в случай, че има такава.

Това, което аз правя, е няколко срещи с дадения човек, след което пиша становище. В нашата сфера това са субективни мнения на специалист в сферата на психичното здраве, разбира се, базиращи се на обективни факти. Впоследствие то се използва и пред съда. Моите становища нямат тежест да определят хода на дадено дело. Това, което те целят, е да спомогнат на съдиите и другите специалисти, взимащи решения за съдбите на тези хора, да разберат по-добре историята на човека и неговото състояние.

4.  Какво запали у Вас искрата да се посветите на правата на човека? Защо избрахте да помагате именно на тази уязвима група, каквито са мигрантите и бежанците?

В интерес на истината, още преди да започна професионалния си път, участвах в различни социални проекти, включвах се в доброволчески инициативи по време на следването си в университета. Винаги съм работила и в социалната сфера, включително и през последните години, паралелно с частната ми практика.

През годините съм се занимавала с различни каузи и тази е една от тях. Работих за организация, която наред с други дейности, помагаше и на бежанци и оттам започна опитът ми с тази уязвима група.

5. От психологическа гледна точка има ли специфика на работата с хора, търсещи убежище?

Всъщност да. В смисъла заложен в проекта, по който в момента работим, възможните уязвимости са конкретно дефинирани. Човек, който не отговаря на тези критерии, се счита, че не е уязвим. А това не е точно така. Говорим за хора, които са чужденци, макар и част от тях да са икономически мигранти, те продължават да бъдат уязвими, защото са в непозната държава. Голяма процент нямат общностна подкрепа, не владеят езика, липсват им познания за права и задължения в страната. В този смисъл да, различно е, защото съществува едно изкуствено до някаква степен разделяне на хората на уязвими и неуязвими. Всъщност всички са уязвими, някои просто не отговарят на критериите за уязвимост.

В този смисъл част от тях не могат да бъдат включени в проекта, не може да им се окаже това съдействие, от което имат нужда. За всеобщо щастие „Център за правна помощ - Глас в България“ има и други проекти, в рамките на които може да включи тези, които не попадат в споменатите критерии. Това намалява усещането ни за безпомощност, тъй като истината е, че колкото и да се надяваме да помогнем на всеки, с когото работим, не винаги успяваме. Не всичко зависи от нас.

6. Един от езиците, които владеете е арабски. Как това влияе за изпълнение на Вашата задача в рамките на „кейс мениджмънт” екипа?

Говоря арабски и английски. Всъщност владеенето и на двата езика ми позволява да правя психологически консултации без да се налага да използвам преводач. В противен случай много по-трудно се създава връзка с човека. Още повече, че когато има превод, трябва да се работи с преводач, обучен да превежда на точно такъв тип срещи, а такива няма. Това, че говоря арабски и английски спомага да мога по-лесно да се свържа с хората.

Тръгвайки на такъв дълъг път, хората, които избират да напуснат страните си по този начин, срещат по пътя си много недобронамерени хора. Това, че аз или някой от колегите ми се появява, заявяващ добронамереност и готовност да помогне, независимо какъв език говорим, не ни дава автоматично доверие или картбланш. Независимо от езика, който говориш, само с желанието да помогнеш на човек, можеш да спечелиш доверието му.

7. Работата с бежанци и мигранти, преживели военни конфликти и насилие, е предизвикателна за всички работещи в сферата. Какви са най-големите трудности, които Вие и Вашите колеги срещате в рамките на кейс мениджмънт подхода?

Има специфики при работата с хора, които не са не са постоянно установени на едно място. Това са хора, които днес са тук, а утре може и да не са. Едно от предизвикателствата е тази мобилност.

Много често колегите, които се занимават с кейс мениджмънт или с предоставяне на конкретни услуги, например курсове по български, подкрепа за работа с институциите и т.н., след като са работили толкова много по дадения случай, след всичките си усилия, даденият човек вижда някаква възможност за себе си в друга страна и тръгва. Разбира се, негов ангажимент на първо място е към себе си. Бенефициентът на проекта е длъжен да направи това, което за себе си той смята, че е най-добре.

Много често хората, които работят с бежанци, се чувстват предадени или пък сякаш усилията им са били напразно, защото човекът например не е останал в България, не си е проследил процедурата за закрила или не е изчакал да премине делото му, тоест имало е шанс за него по някакъв начин. В този ред на мисли в тази сфера работещите могат да положат много усилия, които да не доведат до очаквания от тях резултат.

Именно заради тази уязвимост, у всеки бежанец, независимо дали преживял насилие или не, бягащ от военен конфликт или не, много често, у специалистите (социални работници, кейс мениджъри, адвокати), се създава усещане, че те са отговорни за този човек или че те знаят какво е добре за него. Това от една страна е така, те знаят как да му помогнат в дадения случай, да съдействат при конкретна нужда в рамките на тези обстоятелства, но единствено самият човек знае какво иска и има право на избор във всеки един момент. Много е важно като цяло в социалната сфера, но особено при групи, които са мобилни, работещите да си напомнят, че те могат да предложат съдействие, но какво човек ще направи след това, зависи от него. А също, дори да не постигат целите, които са си заложили, например да се спечели дадено дело или да започне работа, да научи български и т.н., това, което остава за човека е, че там някъде, в някоя страна, знайна или незнайна, е имало група хора, които са били добронамерени и са се опитали да му предоставят това, от което той има нужда.

Трябва да си го напомняме от време на време.

8. От позицията на професионалист в сферата на психичното здраве, имате ли препоръки към работещите с бежанци и мигранти, касаещи грижата за собственото им ментално здраве?

За съжаление в социалната сфера и по-конкретно в сферата на работещите с бежанци и мигранти, от моя гледна точка не са правилно изготвени самите проекти. Едно от нещата, които според мен задължително трябва да се промени е, че в самите проекти трябва да бъде заложена психологическа подкрепа под формата на обучение, супервизия и при нужда консултации за самите работещи. На първо място за хората работещите директно с бежанци и мигранти, но също и за административните екипи.

Защото това, което се случва е, че тази ситуация на криза, в която много често бежанците и мигрантите са, на принципа на ковид, се разпространява към индивидите, работещи с тях и към самите организации. Впоследствие самите организации, работещи в сферата, започват да функционират в състояние на спешност и криза.

В този смисъл на първо място трябва да има обучения, които да направят хората по чувствителни към тези процеси. Задължително всеки един работещ в социалната сфера трябва да има право на супервизия. Всички проекти трябва да имат заложена супервизия за работещите и при нужда да могат да осигурят на работещите възможност да се консултират за самите себе си с психолог или психотерапевт.

9. Каква мисия сте си възложили в рамките на този проект?

Мисля, че основното, към което се придържам, е изпълнението на целите на самия проект.

Оттам нататък, всякакви наблюдения, които се появят, затвърдят или се отхвърлят относно въобще работата в сферата, ми се иска да ги обсъдим с колегите в края на проекта, за да може евентуално едно следващо издание да бъде още по-успешно.

В рамките на този проект всъщност с колегите успяваме, поне към момента, да откликнем на голяма част от нуждите на хората, с които работим. Ако се съберат още данни, които допълнително да прецизират още по –точно изготвянето на идейно ниво, в самото проектно предложение, могат да бъдат покрити по-голяма част от нуждите и на работещите, и на самите бенефициенти.

Защото е много трудно да помогнеш на някого, ако ти самият си се спънал.

 

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“, съфинансиран от Европейския съюз. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от „ЦПП - Глас в България“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Европейския съюз и Отговорния орган.